Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 82

След малко изскочи на брега, изхлузи роклята през главата си и я захвърли надалеч. Спря за миг, обляна от меката светлина на луната, и Брет затаи дъх, поразен от красотата й. Стройна фигурка от злато и слонова кост, сякаш статуя на езическа богиня, която се отдаваше с вдигнати ръце на своя любим, месеца. Очите му погълнаха мамещите пълни гърди, твърдия корем и гъвкавите бедра.

В сърцето му нахлу лудо желание. Захвърли пурата и като насън се зае да сваля ризата и панталона си.

Все още вярвайки, че е сама, Сабрина се хвърли с радостен вик в езерото и заплува със силен замах. Водата милваше като коприна топлото й тяло, охлаждаше, галеше и възбуждаше сетивата й като никога досега. Обърна се гъвкаво по гръб и в този миг Брет излезе от сянката на павилиона. Лунната светлина озаряваше голотата му, както и нейната преди. Той закрачи към нея и Сабрина неволно се възхити от мъжествената му красота. Движеше се с мускулестата грация на диво животно — владетел на гората. Синьочерната коса изглеждаше сребърна, а широките гърди е къдрави тъмни косми излъчваха могъща сила. Сабрина безпомощно сведе поглед към стройните му крака и плахо се запита дали всички мъже са така прекрасно устроени. Щом влезеше при нея във водата, и двамата знаеха какво ще се случи. Очите им се срещнаха и Брет промълви:

— Ще ме отпратиш ли, или мога да дойда при теб? — Като че наистина имаше избор.

Всъщност и двамата знаеха, че мигът е настъпил. Безмълвна, с лудо разтуптяно сърце, Сабрина видя как Брет се потопи в езерото и заплува навътре. След минута стигна до нея и се изправи на крака. Двамата се гледаха, без да говорят, докато Брет прошепна:

— Ти ли си наистина, или е мираж?

Сабрина протегна ръка и погали с пръст устните му.

— Истина е — прошепна тихо тя. — А ти?

Ръцете му бавно обхванаха раменете й, той я притегли към себе си, а водата правеше всички движения невероятно леки. Устата му докосна нейната, ръката помилва голото й задниче, притисна го до мъжките бедра, позволявайки й да усети възбудата и горещината на тялото му.

— О, да, истински съм — мълвеше той. — Тук съм и жадувам за теб, моя малка лунна магьоснице. — И устните им се срещнаха в безкрайно дълга целувка.

Сабрина се отдаде на неизпитваната досега сладост, устните й се разтвориха, тялото й потръпна от хилядите нови, вълнуващи усещания. Водата обгърна плътно прегърнатите им тела и превърна усещанията им в копринено мек, сладостен сън.

Сабрина обви ръце около врата на Брет и зарови пръсти в гъстата му черна коса. Беше мечтала да лежи гола в прегръдките му, но реалността далеч надмина очакванията й. Топлината и силата на това стоманено тяло я караха да потръпва от наслада.

Брет стъпи здраво на песъчливото дъно, обхвана бедрата на Сабрина и ги притегли между своите. Долната част на тялото й леко докосна втвърдения член и мъжът изстена. Целувките му станаха още по-настойчиви. После устните му се откъснаха неохотно от нейните и оставиха пареща следа по брадичката и към ухото. Дъхът на Сабрина се у чести, тялото й пламна от страст. Топлият език в ухото й беше непоносимо възбуждащ, ръцете й неволно притеглиха устата му отново към нейната и тя го зацелува със същата страст, както той нея преди. Милувките на езика й го подлудиха.