Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 79

— Покорно ли? — засмя се весело тя. — Май не е точно така. „Изисквайки“ е по-подходящата дума.

Брет не можа да устои на усмивката й.

— Винаги съм си мислил, че плахите любовници са или идиоти, или суетни глупаци — а аз не съм нито едното, нито другото и ти скоро ще го откриеш.

— Наистина ли?

Той се наведе още по-близо до нея и прошепна:

— О, да, дете! Положително! — Прегърна я и отново я зацелува, докато тя почти загуби съзнание.

Някой се изкиска съвсем наблизо, чуха се гласове и Брет с нежелание откъсна устните си от нейните. Хвърли ядосан поглед през рамо и изруга:

— Очевидно съм избрал погрешно времето и мястото за онова, което искам да кажа и извърша.

Останала без дъх, Сабрина се засмя. Кръвта забуча в слепоочията й, цялото й тяло се разтрепери, когато забеляза израза на лицето му. Брет наистина я обичаше! И ако не бяха им попречили, сигурно щеше да й го признае. Изпрати му въздушна целувка, от късна се от него и каза тихо:

— Ще има и други случаи… нали?

Той не направи опит да я задържи, но усмивката му беше необичайно нежна, когато отвърна също така тихо:

— Можеш да бъдеш сигурна в това!

През останалата част от вечерта Сабрина се носеше върху розови облаци. Танцува, яде и се смя, а думите на Брет звучаха в съзнанието й като постоянен възбуждащ напев.

С Карлос не беше същото. Той препусна като побеснял към Никодочес, завърза коня зад къщата на Констанца и шумно нахлу в патиото, където младата вдовица седеше сама. Не беше много късно и тя бе излязла отвън, за да се наслади на топлата нощ. Един фенер я обгръщаше с мека светлина. На масата бяха поставени кана със сангрия и чаша. Като видя Карлос, Констанца с усмивка промълви:

— Да наредя ли да донесат още една чаша, или предпочиташ нещо по-силно?

— Нещо по-силно! — поиска рязко той.

Констанца плесна с ръце и няколко минути по-късно Карлос вече седеше на стола до нея и гневно се взираше в кихлебарената течност в чашата си. Обърна уискито на един дъх и веднага си наля още.

— Защо не беше днес на празненството?

— Защо не исках да се чувствам така, както ти сега — отговори сухо жената. — Разочарована и безпомощна. Трябва ли да заключа, че не всичко е протекло според желанието ти?

— За Бога! Никога не съм бил бесен като днес! Стоях и гледах как Сабрина е като замаяна от грингото, а мен, мен ме отблъсна! Страшно ми се иска убия и двамата!

— Какво се е случило? Надявам се, че все пак ще оправиш нещата?

Карлос описа събитията на деня и установи със задоволство, че когато й разказа за жеста на Брет след борбата с бика, Констанца пребледня като мъртвец.

— Това те засяга, нали? Само си представи как се чувствах аз! А милият ми чичо… Някой ден ще си плати за това!

— Нима толкова лесно загуби надежда, че Сабрина ще стане твоя жена?

Карлос се засмя:

— Аз? Да се откажа? Никога! Пък и не мога — разорен съм без богатството й! Трябва да го имам, иначе ще бъда принуден да крада, за да свързвам двата края!

Констанца беше видимо облекчена:

— Какво мислиш да правиш? Ако Алехандро приеме Брет за свой зет и Сабрина се съгласи, какво още би могъл да сториш?