Читать «Лилия в нощта» онлайн
Шърли Бъзби
Annotation
Седемнадсет годишната Сабрина, дъщеря на богатия плантатор Алехандро дел Торес, омагьосва всички мъже със своята красота, смелост и темперамент. За това не е чудно, че и Бред Дейнджърмънт се влюбва в нея. Сабрина отвръща на чувствата му и след една вълшебна нощ заклетият ерген Бред поисква ръката й. Сабрина е извън себе си от щастие, защото Бред е мъжът на нейните мечти. Само братовчед й Карлос не се радва. Дълги години той се е надявал да се ожени за Сабрина и нейната богата зестра. Заедно с леконравната Констанца скрояват пъклен план и успяват да развалят годежа. Но нито един от двамата не може да забрави другия…
Шърли Бъзби
ПРОЛОГ
ГЛАВА ПЪРВА
ГЛАВА ВТОРА
ЧАСТ ПЪРВА
ГЛАВА ТРЕТА
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ПЕТА
ГЛАВА ШЕСТА
ГЛАВА СЕДМА
ГЛАВА ОСМА
ГЛАВА ДЕВЕТА
ГЛАВА ДЕСЕТА
ЧАСТ ВТОРА
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
info
Шърли Бъзби
Лилия в нощта
ПРОЛОГ
ПЪРВА ЛЮБОВ
ПЪРВО РАЗОЧАРОВАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА
Начез, Мисисипи, пролетта на 1789 година
— Лельо София, мислиш ли, че в деня на сватбата си ще бъда също толкова красива като теб? — попита Сабрина и в големите кехлибарени очи просветна копнеж. Момиченцето стоеше до красивата тоалетна масичка от лъскаво дърво в елегантната спалня. София Агилар, нейната леля, седеше на тапицирана с кадифе табуретка и тъкмо разглеждаше критично лицето си в огледалото със златна рамка на тоалетната масичка.
Въпросът на Сабрина отклони вниманието на София, смешно млада на вид за вдовица на тридесет години, която тъкмо се канеше да встъпи във втори брак. Тя престана да оправя кремавата мантиля, която покриваше лъскавата й черна коса, и погледна с любов племенницата си. Тъмните испански очи се присвиха и тя усмихнато отговори:
— Естествено, гълъбчето ми! В края на краищата си моя племенница, нали!
Девойчето се изкиска, но скоро малкото личице стана сериозно и то попита:
— Истината ли казваш?
Гласът на Сабрина прозвуча толкова сериозно, че София изненадано извърна глава. Малката очакваше боязливо преценката й. Трудно е да се каже как ще се развие едно седемгодишно дете, помисли си лелята. Имаше нежно, добре оформено, живо лице — без съмнение, щеше да стане хубавица, макар и не според испанския идеал за красота. Цветът на косата й смайваше всеки, който я видеше — прекрасна, пламтяща, червеникаво-златиста грива, която упорито се съпротивляваше на всички опити да бъде обуздана: дори сега, току-що вчесана и здраво сплетена, изпод сложната прическа надничаха упорити малки къдрички. Изненадващо тъмни вежди и ресници подчертаваха живите очи с цвят на кехлибар, които ставаха пепелно-сиви, когато се вълнуваше, и пламтяха в злато, когато се гневеше. Прав нос, с дръзко вирнато връхче, устата засега големичка — нямаше съмнение, след десет години Сабрина щеше да стане истинска красавица. А останалото — лелята неволно се усмихна. По тяло и темперамент Сабрина беше същинско чистокръвно жребче, току-що навършило годинка — в главицата й се въртяха само лудории, беше пламенна, твърдоглава, имаше слабо телце и дълги, невероятно тънки крачета. Но след няколко години… София се усмихна и тихо отвърна:
