Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 36

Сабрина се съгласи с готовност, защото така можеше да избегне укора на баща си заради неподходящото за млада дама облекло. Карлос беше вързал коня си за оградата и когато стигнаха там, каза:

— Вчера слугата ви донесе поканата за празненството по случай пристигането на сеньор Дейнджърмънд. С нетърпение очакваме да се запознаем е този американец.

Сабрина отговори учтиво, но нещо в гласа й накара Карлос да наостри уши.

— Кой е той? — попита младежът. — Не знаех, че леля ти София има голям син. Мама беше много изненадана — нямахме представа, че очаквате гости.

Сабрина вдигна рамене.

— Той е доведен син на леля София. Просто не помислихме да споменем за посещението му. — За нищо на света не можеше да му разкрие колко се е изненадала самата тя от появата му.

Любопитството на Карлос се събуди, но въпросът му прозвуча подчертано небрежно:

— А добре ли изглежда? Дамите ще го ухажват ли?

— Не знам.

Карлос смръщи чело.

— Какво знаеш въобще за него? — попита накрая. Никой от двамата не забелязваше високия мъж, който пристъпи бавно към тях и се спря само на няколко крачки. Преди да успее да издаде присъствието си, Сабрина започна да говори. Очевидната ревност на Карлос се изля като балсам върху наранената й душа. Усмихна се необичайно кокетно и промълви:

— Ти изглеждаш много по-добре от него. — Всъщност това не беше лъжа. Карлос отговаряше много повече на общоприетия идеал за красота. Но у Брет имаше нещо…

Карлос беше видимо облекчен от този отговор. Очите му не се откъсваха от меките й устни.

— И… — започна той.

Обикновено Сабрина не флиртуваше е Карлос, но Брет бе събудил в сърцето й чувства, които тепърва трябваше да се научи да контролира. Все още дори не ги проумяваше истински. Вдигна очи и огледа преценяващо братовчед си. Той изглеждаше наистина добре, освен това много я обичаше. Дали и Карлос ще я целуне така, както я целуна Брет? — запита се внезапно тя. Дали целувката му ще предизвика у нея същите луди, объркани чувства, както целувката на Брет? И преди да успее да размисли, изтърси:

— Искаш ли да ме целунеш?

Карлос не изчака да му повторят.

— С удоволствие, скъпа! — засмя се той. — С удоволствие!

Устата му беше топла и нежна, ръцете силни и настойчиви, прегръдката страстна. И той миришеше на тютюн и коне като Брет, но докосването му я остави равнодушна. Очевидно умееше да прегръща, но Сабрина се откъсна от ръцете му, преди целувката да стане още по-страстна.

Карлос се задъхваше, бузите му се обагриха в розово.

— Скъпа! Нали знаеш какво изпитвам към теб? — промълви той, но Сабрина бързо постави пръст на устните му. Засрами се, защото просто го беше използвала, и се учуди, че не изпита нищо при целувката му.

— Не казвай нищо, приятелю — прошепна тя. — Не биваше да искам такова нещо от теб. Постъпих зле и те моля да ми простиш.

Карлос се накани да протестира, но забеляза, че сега не е време за обяснение, затова само каза:

— По-късно ще поговорим пак.

Сабрина поклати глава.

— Не! Забрави моята глупост. Това, което се случи, няма да промени нищо между нас.