Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 37

Карлос остана за миг вгледан в нея, после се метна на коня и огорчено отвърна:

— В момента се подчинявам на желанията ти, но няма да оставя нещата така. Не забравяй това!

Сабрина съкрушено се загледа след гневно препускащия ездач. Карлос беше приятел. Как можа да се отнесе така с него? Ако Брет не я беше целунал, това никога нямаше да се случи. За всичко беше виновен той!

Обърна се рязко и се озова лице в лице с Брет, облегнат небрежно на ствола на едно голямо дърво. Замръзна на мястото си, питайки се откога ли стоеше там.

Мъжът пристъпи към нея и подигравателно промълви:

— Малък спор с любимия ли?

— Това не те засяга — сопна се Сабрина. — Ако беше джентълмен, щеше да се обадиш. Откога си тук?

— От доста време — отговори сухо Брет. — Кой беше този, дете? Сигурно не харесва на баща ти, нали? Затова ли се срещна тайно е него в обора?

Това вече беше прекалено и Сабрина избухна:

— Как смееш! — изсъска тя. — Това беше братовчед ми Карлос! Нямаше никаква тайна среща! Той посети баща ми, а аз просто се сбогувах с него! — Очите й святкаха като златни звезди. — А що се отнася до съгласието на баща ми, семейството на Карлос много отдавна подготвя сватбата ни.

Изразът по лицето на Брет не издаваше бушуващите в душата му чувства. Той пъхна палци в широкия си кожен колан и каза:

— Сватба? Не си ли малко млада за това?

Ръцете й се свиха в юмруци, но тя успя да се овладее и високомерно отговори:

— След около четири месеца ще стана на осемнадесет.

— Респектираща възраст — подразни я той и с нежна усмивка погали бузата й. — Не избързвай, дете — осемнадесет не значи, че си ужасно стара. Та ти си същинско бебе.

Кехлибарено-златистите й очи засвяткаха предизвикателно.

— Карлос не ме счита за бебе… а и ти също, когато ме целуна.

Един мускул трепна по лицето му и усмивката изчезна.

— Така беше — призна е нежелание той. Изведнъж очите му се присвиха. — Нима стори това, за да го сравниш с мен? Опитваш се да разбереш дали той също не те смята за дете?

Сабрина поруменя от срам, защото осъзна, че беше направила точно това. Може би не нарочно, но много й се дощя да узнае дали реагира на целувката на Карлос, както на тази на Брет. Опита се да прикрие смущението си с нахалство.

— И какво от това?

След целувката Брет съзнателно странеше от Сабрина, за да овладява страстта и желанието, които тя събуждаше у него. Като я видя в обятията на друг мъж, кръвта му кипна, а дръзкият й отговор преля чашата. Сграбчи я, притисна я към себе си и изсъска:

— Щом си решила да правиш сравнения, ще повторим опита!

Устата му се сведе безмилостно към нейната и въвлече цялото й същество във водовъртеж от объркани, преливащи чувства. Прекрасно беше да го целуне отново, да усети пак настойчивите му, търсещи ръце и тези примамливи устни. Внезапно проумя, че е копняла за него. Притисна стройното си тяло плътно до неговото, поиска нещо повече от тази полунежна, полудива атака. Инстинктивно обви врата му с ръце, отметна глава назад и се предложи с цялата си невинност. При тази внезапна капитулация гневът на Брет в миг се изпари, той забрави света около себе си, забрави всичко, освен подлудяващото меко тяло в ръцете си. Отново го връхлетя мъчително потисканата страст. Прегърна я още по-силно, притисна я до себе си. Устата му стана настойчива, а когато тя се поколеба, заповяда пресипнало: