Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 35

Освен това беше зажаднял за мъжка компания. Той си беше испанец и въпреки любовта си към Сабрина винаги бе мечтал за син. Брет заемаше цялото му свободно време. Растящото недоволство и объркването на Сабрина бяха разбираеми, но Алехандро би се ужасил, ако можеше да забележи какво й причинява.

Този ден започна като всички други. Брет и Алехандро оживено обсъждаха нещата, които искаха да свършат през деня, а Сабрина седеше до тях и ядно скърцаше със зъби. Пак ли щяха да я оставят сама, за да търсят подходящо място за предвидената рафинерия? Вече й дойде до гуша. Използва една пауза в разговора и решително заяви:

— Ще дойда с вас. Ако ще произвеждаме захар, аз също трябва да науча нещо за това.

Алехандро забеляза упорито издадената напред брадичка и изведнъж осъзна колко много я беше пренебрегнал в последно време.

— Но разбира се, дете. Ще се радваме да ни придружиш. А и ти имаш право да знаеш какви са намеренията ни.

Сабрина се разгневи още повече, когато баща й се обърна към Брет, като че имаше нужда от съгласието му, и попита:

— Това е добра идея, нали?

Брет вдигна рамене.

— Естествено. Ще ида в обора и ще се погрижа да оседлаят коня на Сабрина. Да се срещнем ли след половин час пред вратата? — Изгледа девойката отстрани и подигравателно прибави: — Половин час би трябвало да ти е достатъчен, за да се приготвиш, нали? Жените все закъсняват.

— Някои жени — отговори Сабрина е крива усмивка.

Само петнадесет минути по-късно тя се появи, обута с дръзки ръждивокафяви панталони, буйните къдрици стегнати в дълга дебела плитка. Само на слепоочията и врата закачливо се виеха непокорни къдрички.

За нейна радост на масата до баща й я очакваше Карлос. Лошото настроение беше забравено и тя го дари е лъчезарна усмивка.

— Здравей, Карлос! Какво те води толкова рано насам?

Карлос се усмихна, черните му очи огледаха с възхищение стройната фигурка.

— За съжаление не само красотата ти. Тъкмо разказвах на баща ти, че наоколо пак обикалят бандити. Този път са извършили убийство.

— Не! — извика ужасена Сабрина. — Какво е станало? Кой е бил убит?

— Снощи са нападнали ранчото на Риос и убили сеньор и сеньора Риос — отговори намръщено Алехандро.

Сабрина стисна юмруци и ядно процеди:

— Проклети да са тези дяволи! Трябва да сложим край на безчинствата им.

— Да! — Карлос кимна. — Трябва да се предприеме нещо! Баща ми покани тази вечер всички съседи, за да обсъдим въпроса. За съжаление трябва веднага да тръгвам и да уведомя и другите за срещата. — Хвърли закачлив поглед към Сабрина. — Ще ме изпратиш ли до коня ми?