Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 34

Младото момиче с изненада установи, че именно тази беше причината за посещението на Брет, и това я ядоса. Защо Алехандро не бе споменал нито дума по този въпрос?

През последните години той обсъждаше с нея всяко по-важно решение и сега Сабрина не проумяваше защо този път не го беше направил. Обикновено й обясняваше всичко, защото я подготвяше един ден самостоятелно да ръководи ранчото. А сега ставаше въпрос за рискован проект, който щеше да погълне голяма част от земята, времето и парите им.

Сабрина хвърли недоумяващ поглед към баща си. Защо? Защо тази прикритост около захарната тръстика и посещението на Брет? Наистина беше странно. Може би Брет беше повлиял на баща й… Смръщи чело и изпитателно изгледа госта. Защо е дошъл тук? Накодочес нямаше с какво да го привлече. А може би е загубил богатството си и сега иска да разори баща й. Едва що й бе хрумнала тази мисъл и й се прииска да потъне в земята от срам. Как можа да си помисли такова нещо? Почувства се гузна и се постара да бъде особено мила и любезна, докато двамата е Алехандро развеждаха Брет из ранчото.

Семейство дел Торес бяха прочути с говедата и конете си и Брет видя в оборите много интересни неща. Противно на другите плантации, ранчото на дел Торес имаше много и различни лица. Поради богатството, което дядото на Сабрина донесе от Испания, членовете на семейството можеха да се ползват с доста свобода. Следваха наклонностите и интересите си, както пожелаят, и от деня, в който Енрике дел Торес стъпи в Новия свят, богатството непрекъснато нарастваше. Имаха складове и корабостроителници в Ню Орлиънс, плантации за памук в Луизиана, сребърни мини и земи в Мексико. Неизброимото богатство им позволяваше да водят коренно различен живот от повечето заселници, затова не беше за учудване, че в оборите им се намираха най-добрите расови испански кобили и жребци, които можеха да се намерят западно от Мисисипи. Говедата за разплод също идваха от Испания и Алехандро се гордееше особено, че му се беше удало да продаде някои от животните обратно в Испания. Брет остана много учуден, като чу, че в Тексас също се провеждат боеве с бикове, както в Мексико. Алехандро обеща да организира състезание в негова чест.

Ранчото беше обширно. Петдесетте хиляди десетини земя не можеха да се избродят за един ден. По-голямата част от имението представляваше девствен пущинак, обработена беше само най-близката околност на хасиендата. Стадата — коне и говеда — пасяха необезпокоявани по обширни ливади, пазени от безброй вакерос. Само отличените с награди най-ценни животни държаха в оградени пасища близо до господарския дом.

За Брет беше удоволствие най-после да раздвижи краката си след продължителната езда. По нареждане на Бонита ръката му все още беше в превръзката, но след няколко часа се почувства благодарен, че я имаше, защото раната продължаваше да го мъчи. Независимо от това денят премина много хармонично и преди всичко, без да се скарат със Сабрина.

След пет дни раната на Брет зарасна дотолкова, че той свали превръзката, и от тогава двамата с Алехандро бяха ежедневно на път. Сабрина се почувства пренебрегната. Баща й обсъждаше събитията на деня с Брет, двамата оглеждаха удобните места за засяване със захарна тръстика, а на нея възложиха да се занимава с домакински задължения. Алехандро не беше особено умел сватовник. От страх да не забележат колко държи да омъжи дъщеря си той се занимаваше само с Брет и дори не забелязваше, че по този начин променя обичайното ежедневие на дъщеря си и я лишава от компанията си.