Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 38

— Отвори устните си, искам да усетя вкуса им.

При тези думи Сабрина потръпна от блаженство, а когато езикът му проникна в дълбините на устата й, цялата се разтрепери. Мъжкият език се плъзна навътре, изпълни я цялата, бавно и чувствено вкуси вътрешната й топлина.

Сабрина беше шокирана и същевременно разтърсена от нахлулата в тялото й страст. Светът се разлюля. Какво прави той с мен? — питаше се безпомощно тя. Коленете й омекнаха, зави й се свят и по слабините й бавно се разля топла вълна. Зърната на гърдите й станаха непоносимо чувствителни и тя тихо изстена. Плътта й жадуваше да усети ласката на опитните мъжки ръце.

Брет от седмици не беше спал с жена и тялото му пламтеше от жажда. Членът му беше твърд и пулсираше болезнено, кръвта бучеше в главата му, а наивната девическа реакция на милувките му едва не отне и последните остатъци от разума му. Беше на път да забрави коя е тя и защо е неприлично да я целува така. Макар да се отнасяше зле и с пренебрежение към жените, преди години се беше заклел никога да не нрави нещастно някое непорочно младо момиче. И без това предпочиташе по-стари, опитни жени.

Когато разбра, че беше на ръба да забрави всички скрупули, побърза да я отблъсне от себе си. Дишайки тежко, запита цинично:

— Е, достатъчно ли беше?

На Сабрина бяха необходими няколко мига, за да се върне в действителността и да напусне света на страстите, завесата на който леко се бе повдигнала пред очите й. Огледа се безпомощно, с устни, леко подути от целувката му, очите полузатворени от удоволствие, после изведнъж проумя значението на думите му.

Замахна и го удари с всички сили по мургавото лице.

— Мръсник такъв! — изсъска гневно.

Брет опипа предпазливо бузата си и каза подигравателно:

— Доста добре се справяш, макар че си още дете.

— Не ме наричай дете! — процеди през стиснати зъби Сабрина.

Той се ухили и отговори:

— Признавам, че не целуваш като невинно дете. Сабрина потисна яда си, врътна се на токове и се втурна през желязната врата в двора. Избяга в стаята си, питайки се как ще понася занапред присъствието на Брет, без да го убие.

ГЛАВА ОСМА

Все пак оглеждането на подходящите места за строеж на рафинерия се състоя. И да беше забелязал, че дъщеря му се отнася с ледено презрение към госта, Алехандро се направи, че нищо не вижда. Не спомена и яркочервеното петно на бузата на Брет. Ала си направи определени заключения. Сабрина беше толкова разгневена, толкова засрамена и уплашена от начина, по който беше реагирала на целувката, че не смееше дори да мисли за случилото се.

Вечерта тя отказа да придружи мъжете до ранчото на де Ла Вега. Нямаше желание да отговаря на любопитните въпроси на леля си Франсиска и на останалите дами.

Сабрина може би успя да се изтръгне от безмилостния разпит на Франсиска де Ла Вега, но Брет смело се опълчи срещу непознатата дама.