Читать «9-те слънца» онлайн - страница 3

— Да. Какво значение има? Донесохме парите. Искаме дете.

— Тя е румънка, защо не си осиновите оттам? — каза господин Бел. — Можете да отидете в Източна Европа и да си купите дете, както сте си купили съпруга — ухили се той.

Историята ни нещо не се връзваше. Или ни пробваха. Придадох си разярено изражение.

— Няма значение откъде е детето. Казах ви, че не мога да използвам редовни канали.

— Като повечето ни клиенти, господин Дъруот. Значи разбирате защо се налага да бъдем толкова предпазливи. Потенциалните ни родители са… опасни хора.

— Бизнесът ми засяга само мен. Предоставих ви необходимата информация. Всичко останало може да ни компрометира.

— Мен или вас? — попита господин Бел.

— Скъпа, да си приберем парите — казах на Мила. — Тръгваме си.

Продължих да разигравам гневната карта.

— Не пипайте парите, госпожо Дъруот — каза Бел.

— Сключихме сделка — посочих лаптопа върху масата. — Плащаме депозит, избираме си бебе от списък, взимаме го и плащаме останалото.

— Имаме право да откажем на всеки, който ни притеснява.

— Какъв е проблемът? — попита Мила. — Сигурно е недоразумение. Лесно ще го разрешим — опита се да му се усмихне лъчезарно тя.

— Твърдите, че сте Лилия Розан от Букурещ, емигрирала преди три години.

— Не твърдя. Наистина съм.

— Въпросната Лилия Розан понастоящем е в онкологично отделение в Ню Джърси.

Грешка. Бяхме използвали неподходяща самоличност. Господин Бел поизопна рамене. Беше нервен, но мускулите бяха на негова страна.

— Е, господин Дъруот, искаме да знаем кой сте и коя е чаровната ви госпожа?

— Полицията ни издирва — казах. — Затова излъгахме.

Господин Бел се усмихна.

— Подробности, моля.

Двамата главорези стояха от двете му страни. Не бяха извадили пистолетите си, но и не смятаха, че е необходимо; ние не бяхме въоръжени.

Погледнах към Мила.

— Вижте, парите ни са като на всички останали. Моля ви…

Плешивият застана зад Мила. Тя покри с длан ръчния си часовник.

— Кажете ни кои сте. Веднага. Или той ще се заеме със съпругата ви.

Мила се обърна, събрала длани като за молитва.

— О, не, моля ви, не ме наранявайте. Искаме само да си имаме бебе. Моля ви. Искаме само това.

Той я блъсна към стената. Тя се задържа на крака, но сълзи напълниха очите й.

— Моля ви…

Аз не помръднах. Плешивият ме изгледа и се намръщи погнусено, че му позволявам да блъска жена ми, и в същия миг Мила издърпа часовника от каишката. Свързваше ги тънка стоманена жица. Тя скочи зад гърба на плешивия и уви гаротата около врата му. Часовникът и каишката й служеха като ръкохватки, за да не си пореже пръстите. Викът му тутакси се превърна в гъргорене.

Аз забих юмрук в гърдите на господин Бел. Той се олюля и се приземи върху парите ми. Червенокосият посегна към оръжието си, но за една решителна секунда се поколеба дали да ме застреля, или да спаси приятелчето си, поморавяло зад жицата на Мила. Когато насочи беретата 92FS със заглушител отново към мен — привет, чувство за самосъхранение — аз се хвърлих към него. Блъснах дулото надолу точно когато стреля и той си уцели крака. Изрева и аз забих юмрук в слънчевия му сплит, а после в гърлото му. Той се олюля назад и се вкопчи в оръжието. Беше по-едър от мен. Извих пистолета към гърдите му. Очите му се разшириха, когато осъзна, че дулото ще се пъхне под брадичката му. Така и стана. Стиснах ръката му и собственият му показалец натисна спусъка, фонтан от кръв и плът плисна по лицето му. На него се изписа изненада, преди куршумът да го обезобрази.