Читать «9-те слънца» онлайн - страница 5

— Продаден ли е синът ми?

— Казах ти, че не зная. Моля те. Умолявам те!

— Наглеждай го — казах на Мила.

Отворих лаптопа. На екрана се показа каталог в PDF формат. Снимки на бебета. Държави, където са родени. Описание на родителите, ако са известни, но без имена. Пролетният каталог съдържаше повече от две дузини деца. Прекрасни деца, изнесени на търг. Прегледах го набързо. Нямаше родени във франция и не виждах причина данните в каталога да са неверни.

— Ще се обадиш на Ана Тримейн и ще ни уредиш среща.

Устните на господин Бел потрепериха.

— Къде живее?

— Мобилният й телефон е с кода на Лас Вегас. Но невинаги се среща там с клиентите — излъга той малко прибързано.

— Лас Вегас ме устройва — реших да улесня Ана Тримейн. — Кажи й, че господин и госпожа Дъруот са си тръгнали и ще бъдат във Вегас утре вечер да вземат детето и да платят.

— Тогава трябва да си изберете.

— Какво?

— Дете. Трябва да си изберете дете.

— Това — посочих бебе, чиято снимка беше на отворената страница от дигиталния каталог.

— Добре — задиша той по-спокойно. — Ще го направя. Моля те, не ме убивай.

— Обади й се. Веднага. Чуя ли една сричка, която не ми харесва, наистина ще те убия.

Увих гаротата на Мила около гърлото му. Кървавата жица увисна върху ризата му и аз я пристегнах, за да усеща стоманата върху мекото си гърло. Дадох му адрес в Лас Вегас, където да се срещнем с Ана Тримейн. Той кимна.

Набра номера. Зачака. Наведох се напред, за да чувам.

— Да?

— Здрасти, Ана, Бел е. Днешната двойка — семейство Дъруот — е проверена. Избраха си.

— Кое?

— Номер четиринайсет.

Чух едва доловимо скрибуцане на писалка върху хартия.

— Добре.

— Не искат да се срещате в Ню Йорк. Мисля, че нямат нищо против да дойдат в Лас Вегас.

Тишина.

— Добре.

— Знаеш ли къде се намира бар „Каньон“? Близо до „Стрип“?

— Чудесно — каза тя. — Любители на джаза.

— Те предложиха мястото. Утре вечер в девет.

Помислих си, че сигурно ще предложи да се видим другаде. Но всяко обществено заведение може да бъде поставено под наблюдение. Нашият бар вършеше работа не по-зле от останалите.

— Добре — съгласи се тя.

— Ще им предам.

— Благодаря.

— Няма защо.

Разговорът замря. Усетих напрежение. Но нищо в думите му не ми се стори уречен знак.

— Добре ли са съпругата ти и децата?

— Да, Ана, благодаря, че попита — преглътна той под жицата. — Тази седмица Брент започва да тренира футбол. Джаред се включи в отбора по плуване.

— О, чудесно! Добре, ще се срещна с Дъруотови утре. Как ще ги позная?

— Тя е дребничка, тъмнокоса. Той е около метър и деветдесет, тъмнорус, със зелени очи. Представителна двойка.

— Кажи им да заемат маса, за предпочитане в дъното. Да ми поръчат мартини с три маслини и да го оставят на масата пред празен стол. Ако не ми хареса нещо в бара, срещата пропада и няма бебе.

— Ще им кажа.

— Много добре — каза Ана. — Дочуване.

Той изключи телефона и го изпусна на пода. Затрепери под жицата и зачака да го убия.

Мила коленичи и го погледна в очите.

— Няма да умреш. Ще говориш. Ще ми кажеш всичко, което знаеш за „Новем солес“.