Читать «9-те слънца» онлайн - страница 6

— За какво?

— „Новем солес“, или „Девет слънца“.

— Какво? Не знам за какво говориш.

— Говоря за престъпната организация, за която работи Ана.

— Познавам само Ана. Тя работи сама.

Навих ръкавите на ризата му. Нямаше татуировка — огнена деветка, превърната в пламтящо слънце — собственическото клеймо на „Новем солес“. В Амстердам го бях видял върху десетки ръце. Проверих ръцете на двамата главорези. Единият имаше татуировка, но тя изобразяваше китайския йероглиф за сполука. Явно не действаше.

— Не работи сама — казах. — Работи за много опасна групировка. Преди месец планираха масово убийство. Прецакаш ли ги, умираш.

Устните на господин Бел затрепериха. Опитваше се да събере смелост. Безуспешно.

— Виждаш ли ги? — Мила посочи телата.

Той кимна.

— Няма да заприличаш на тях, стига да не създаваш неприятности. Ще те заключим някъде и ще почакаш, докато се погрижим за Ана. Ще разкажеш на хората ми всичко, което знаеш за Тримейн и за бизнеса й — каза Мила. — Всичко. После ще се върнеш при семейството си и ще стоиш далеч от нелегалните канали. Имаш деца, нали?

Той кимна.

— Обади се на съпругата си. Кажи й, че трябва да отпътуваш за няколко дни. После се обади в офиса си.

Той закима енергично, изпълнен с надежда, че ще живее.

Когато приключи, й подаде телефона. Тя взе белезници от единия мъртвец и го закопча. Забелязах как се разтрепери от облекчение. Щом му слага белезници, значи няма да го убие.

Най-сетне бях открил информацията, която ми трябваше. Щях да намеря сина си.

2.

Кейбъл Бийч, Бахамите

Беше нарушение на правилата, което се наказва със смърт. Негов проект, негов провал. Единственият му щит беше фактът, че има достъп до множество тайни, които им осигуряват работа и печалби. Той приглади тънкия кичур руса коса, който разполовяваше скалпа му — къса мохиканска грива — и придърпа сакото на костюма „Армани“. Излезе на верандата на голямата къща и зачака другите осмина да пристигнат в сгъстяващия се мрак.

Дъжд се сипеше върху плажа, вятър шибаше вълните. Мълнии разкъсваха небето и светът изглеждаше боядисан в сиво. Край мокрия плаж се виеше също тъй мокро шосе със знак, че е затворено за ремонт. В рамките на два часа осем коли прекосиха потъмнелия от дъжда асфалт и заобиколиха обруления от вятъра знак без ни най-малко колебание. Всеки от осемте автомобила „Линкълн Навигатор“ е тъмни стъкла срещу любопитни очи беше нает от местна компания, която по принцип превозваше филмови актьори и рок звезди.

В този случай пътниците в колите не бяха известни и всеки харесваше анонимността си.

Къщата се гушеше в частен залив. Шофьорите помогнаха на пътниците си да влязат. Всички носеха малко багаж в една-единствена чанта. Шофьорите — до един бивши военни, а сега наемна охрана от различни англоезични държави — заеха позиции около къщата да бдят никой да не я доближи по море, суша или въздух. Скоро след като пристигна и последният гост, небето започна да се прояснява. Облаците се разпръснаха, сякаш завеса се вдига над сцената, а първите звезди грейнаха като зрители.