Читать «9-те слънца» онлайн - страница 2

— Господин и госпожа Дъруот са чисти, господин Бел — каза червенокосият и отстъпи назад.

Стиснах за миг ръката на Мила.

— Седнете, господин Дъруот — каза счетоводителят. — Извинете ме за бъркотията. Решихме да вечеряме рано. Обикновено не се срещам с клиенти нощем.

Знаех, че по това време на денонощието счетоводителят вече пътува с влака към Ню Джърси. Бях претършувал всяко кътче от живота му — съпруга, едногодишно бебе, ипотека за уютен дом, многообещаващо бъдеще.

Всички сладостни подробности, които навремето имах и аз, но ги бях изгубил.

Счетоводителят и главорезите му ме огледаха. Нека си гледат, помислих си. Бях се подготвил.

Единият отвори куфарчето. Изсипа тухличките с банкноти върху масата и започна да ги сортира.

Господин Бел ме погледна.

— Със съпругата ми — излъгах — три години опитваме безуспешно да имаме дете. Бракът ни е разклатен. Изгарям от нетърпение да й подаря здраво и щастливо дете.

— Може да си осиновите.

— Да. Но… хмм… не искам добросъвестни социални работници да проверяват бизнеса ми. Искаме просто да се сдобием с дете.

Мила се премести по-близо до мен.

— Проверили сте ни, нали? Дошли сме да си изберем бебе.

— Не е толкова лесно, госпожо Дъруот.

— Донесох първоначалната вноска. Посочваме си дете и го вземаме.

Той примигна.

— Така се договорихме.

— Всички пари са тук, господин Бел.

Червенокосият ги бе преброил с прецизната бързина на човек, свикнал да борави с купища пачки.

— Двайсет хиляди долара.

— Открихме някои аномалии в биографията ви — каза господин Бел.

— Аномалии? Какво означава тази дума? — учуди се Мила. Източноевропейският й акцент прозвуча по-отчетливо.

— Хмм… нередности, госпожо Дъруот.

Затаих дъх. Много, много предпазливо бяхме фалшифицирали самоличностите си. Мила ги беше подготвила, докато се мъчехме да открием следа към единствената улика за местонахождението на сина ми — снимка на жена, излизаща от частна клиника в Страсбург, франция, малко след раждането на детето ми. Разбрах, че е продала сина ми. Все още не знаехме коя е жената, но благодарение на многобройните източници на Мила бяхме намерили нейна снимка от охранителна камера. Седмица след раждането на детето жената излизаше от терминала на нюйоркското летище с този мъж. Господин Бел, чието лице присъстваше в криминалните досиета на щата Ню Йорк. Преди шест години беше осъден за злоупотреба и освободен с подписка. Сравнихме го със снимката от летището. Открихме къде живее, къде работи и кои са съдружниците му. Тягостна, мудна детективска работа, но се отплати. Представихме се за потенциални осиновители на дете, осигурихме си биографии, уговорихме си тази среща, за да си вземем син или дъщеря.

Но сега…

— Не открихме достатъчно данни за госпожа Дъруот, преди да пристигне от Румъния.

Мила беше от Молдова, но езиците си приличат. Тя се обърна към мен и каза на молдовски:

— Ще трябва да ги убием.

Насилих се да се усмихна.

— Не разбира какво имате предвид — казах на господин Бел на английски.

— Обяснихте, че сте се запознали с госпожа Дъруот чрез брачна интернет агенция, която намира източноевропейски съпруги на мъже от западни държави.