Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 42

Той я подкрепяше, говореше с нея, разбираше болката й, помагаше й да я приеме, или поне да приеме, че ще трябва да живее с нея. И тези неща ги свързваха.

Ингилейф се размърда в прегръдките му.

— Е? Разреши ли вече случая с убийството на Оскар?

— Още не — каза Магнъс.

— За нищо не ставаш! Имаше цял ден!

— Един ден не стига.

— Дори за „От местопрестъплението: Магнус“?

— „От местопрестъплението: Бостън“ ли имаш предвид?

— Може. Не ги гледам тези сериали. Но бас държа, че мога да разреша случая. — Ингилейф се измъкна от прегръдката му и се изправи в леглото. — Какви са уликите?

— То не става така — каза Магнъс. — Не сме открили никакво исландско участие в убийството. Извършителят най-вероятно живее в Лондон. Там убиха Оскар, все пак.

— Аха… А разнищихте ли сексуалния живот на Оскар?

— Ти знаеш ли нещо за сексуалния му живот!?

— Не от личен опит, глупчо! Но сме се срещали.

Камила, жена му, или по-скоро бившата му жена, беше моя клиентка. Приятна жена — красива, но и глуповата.

— Вигдис я разпита — каза Магнъс. — Не е забелязала никаква враждебност у нея.

— Сигурно. Но по едно време имаше враждебност. Особено когато Мария беше замесена.

— Мария?

— Да. Тя ми е стара приятелка. Ходи с Оскар година-две. Той се разведе заради нея. Сега е омъжена, но тя сама ще ти разкаже за новия си съпруг.

— Хм… — сексуалната ревност като мотив за убийство беше класика. Ингилейф имаше право — може би трябва да разберат нещо повече за любовниците на Оскар, или поне онези, които живеят в Исландия.

— Сега ще й се обадя — каза Ингилейф. — Можем да се срещнем.

— Вигдис ще я разпита утре.

— Е, как така! Тя е мой свидетел! — възмути се Ингилейф, докато ставаше от леглото, за да вземе телефона. — Това ли е правилният термин?

— Не точно.

Ингилейф му направи знак да мълчи.

— Мария? Здрасти, Ингилейф се обажда. Иска ми се да поговорим за Оскар. Сигурно се чувстваш ужасно.

Пет минути по-късно, Ингилейф се бе уговорила с Мария Магнъс да отиде в дома й на следващата сутрин. Ингилейф бе доволна от себе си.

— Ще го разрешим този случай за нула време — каза тя. — С кого говори днес?

— С братовчедка ми Сиба — отговори Магнъс.

— Тя свидетел ли е?

— Не, но дойде като адвокат на сестрата на Оскар.

— А, да. И преди си ми казвал за нея. Тя ти е братовчедка по майчина линия, нали?

— Да, точно така.

— Онази, дето ти каза, че баща ти чукал най-добрата приятелка на майка ти, нали?

— Да — отвърна Магнъс с пресипнал глас, — но хайде да не говорим за това. Не биваше да я споменавам. Не искам дори да мисля за това.

— Добре — каза Ингилейф и стисна ръката му.

Но Магнъс мислеше за това.

Първите осем години от живота на Магнъс бяха идилични. Майка му преподаваше в едно училище, а баща му — в университета. Двамата с брат му Оли си играеха в градинката на малкия им дом, или под светлосиния му покрив, само на няколко километра от мястото, където се намираше Магнъс в момента.