Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 41

Щом влезе в антрето, той усети миризма на готвено. Отиде до кухнята да провери дали Катрин не е забравила нещо във фурната. Там завари Ингилейф, която разбъркваше нещо с дървена лъжица в голям тиган.

— Здрасти — каза тя и се приближи до него. Целуна го дълго и страстно.

— Здравей — отвърна Магнъс с усмивка. — Изненада ме.

— Бил си в „Гранд Рок“, нали? По дъха ти се усеща.

— Нещо против? — попита той.

— Не, разбира се. Това кръчме ти подхожда идеално. Само не ме води и мен там. Обичаш ли миди?

— Да.

— Слава богу.

— Ами… ти как влезе тук, Ингилейф?

— Катрин ми отвори. Между другото, запозна ли се с Тина? Много е сладка, нали?

— М-м… може — промърмори Магнъс. Не беше сигурен, че му харесва Ингилейф да влиза в дома му, без да го предупреди.

— В петък съм канена на купон у Якоб и Селма. Искаш ли да дойдеш?

— Това онзи дребния с големия нос ли беше?

— По-скоро е едър с малък нос. Виждал си го. Те са двама от най-добрите ми клиенти.

Ингилейф държеше шикозна галерия и се справяше отлично. Клиентите й бяха някои от най-богатите хора в Рейкявик: красиви хора, които купуваха красиво изкуство и се обличаха красиво. Всички те се отнасяха дружелюбно към Магнъс, но той някак не се вписваше сред тях. Най-малкото, той нямаше никакви дизайнерски дрехи — нито костюм, нито дори тениски. Любимите му ризи бяха марка „Ел Ел Бийн“, но това не се броеше, както и костюмът му, купен от магазин „Мейсис“. Но най-важното бе, че всички тези хора се познаваха още от деца.

— Не знам — каза Магнъс. — Предполагам, че ще имам работа по делото Оскар Гунарсон.

— Добре — Ингилейф явно нямаше нищо против. Никога нямаше против да излиза без него.

Магнъс не беше сигурен какво точно изпитва към нея, но му хареса как тя се появи в дома му и в центъра на живота му — без предупреждение или покана.

Тя го погледна.

— Виж… мидите могат да почакат.

* * *

Магнъс погледна към Ингилейф и се усмихна. Тя бе сгушена в него, положила глава на гърдите му, а русата й коса галеше брадичката му. Очите й бяха затворени, но не спеше. Магнъс забеляза добре познатия белег над едната й вежда. Устните й бяха притихнали в лека усмивка.

— Много ми е удобно така. Аз ли ти пасвам, или ти на мен?

— И двамата си пасваме — каза той. — Като сглобка.

— Да…

И наистина беше така. Ингилейф бе едно от хубавите неща в Исландия, една от причините Магнъс да остане. В Щатите имаше гадже от няколко години — адвокатка на име Колби. Тя бе умна, привлекателна и знаеше какво иска. А то беше Магнъс да зареже полицията, да запише право, да си намери хубава работа и да се оженят. Но Магнъс не искаше и затова се разделиха.

Затова, но и защото Колби не искаше някакви бандюги да стрелят по нея с полуавтоматично оръжие по улиците на Бостън.

Ингилейф нямаше намерение да се омъжва за него или да го променя. Запознаха се още през първата му седмица в Исландия. Тя бе свидетел, а после и заподозряна в убийството, което той разследваше. Извървяха труден път заедно. Бащата на Ингилейф, също като неговия, бил убит, когато тя била малка. Магнъс разкри какво е станало и истината се оказа много тежка за Ингилейф.