Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 40

Бързите две бири, които удари в „Гранд Рок“ бяха отчасти причина за доброто му настроение. „Гранд Рок“ бе един бар на „Хверфисгата“. Беше задушен, мръсен и през работните дни пълен с мъже и жени, обичащи да си пийват; напомняше на Магнъс на някое от местата, където той разпускаше с приятели след края на смяната в Бостън. Това не беше обичай в Рейкявик, но пък през уикенда всички сякаш полудяваха. Всъщност, на пиенето в работни дни не се гледаше с добро око. И това правеше „Гранд Рок“ още по-неустоим.

Веднъж, скоро след като пристигна в Исландия, двете бири се бяха превърнали в много повече, придружени от безброй шотове, и Магнъс загази. Но сега вече държеше нещата под контрол.

Но не беше само от бирата. Магнъс се чувстваше добре, че отново върши истинска полицейска работа. А и случаят му се струваше интересен. Не беше сигурен дали ще могат да свържат смъртта на Оскар с Исландия, но ако все пак успееха, той бе готов да се обзаложи, че Харпа ще е замесена. Логично беше тя да е разстроена, след като бившият й приятел е умрял, но в тревогата на Харпа имаше нещо по-особено — тя криеше нещо.

А и в самоубийството на Габриел Орн нямаше никаква логика. Досега не бяха открили никакви признаци на самоубийствени мисли или действия, или на дълбока депресия у него. Ако все пак е решил да се самоубие, защо е трябвало да ходи пет километра в студената нощ, за да скочи в морето. Защо не е отишъл с кола? Или с такси? Защо не е останал вкъщи и не се е нагълтал с хапчета?

Може би ако се поровят, ще открият някаква самоубийствена страна на Габриел Орн, която ще обясни всичко.

Но Магнъс не вярваше, че това ще се случи.

Тъкмо беше извадил ключовете си, когато входната врата се отвори и на прага се появи хазяйката му в цялата си прелест.

Катрин бе висока, с къса, боядисана в черно коса, бял грим и метални обеци и игли, стърчащи от лицето и ушите й. Носеше черни дънки, тениска и палто. Приличаше малко на брат си Арни, но чертите й бяха по-остри. С едната си ръка бе прегърнала дребно като птиче момиче с къса руса коса.

— Здрасти, Магнъс — каза Катрин на английски. Бе живяла известно време в Англия и обичаше да упражнява езика с Магнъс. — Ние излизаме. Това е Тина, между другото.

— Здравей, Тина — поздрави той. — Как си?

Тина кимна, усмихна се и се сгуши във високата си приятелка.

Магнъс все още не бе запознат с конвенциите на женското приятелство в Исландия и не разбра на какво точно става свидетел в момента.

Катрин забеляза объркването му.

— Отказах се от мъжете, Магнъс. Те смърдят и лъжат. Не е ли така?

— Ами… — започна Магнъс.

— С Тина ми е много по-добре — прекъсна го Катрин и пристисна русото миньонче.

Тина й се усмихна и двете бързо се целунаха по устните.

— Няма да кажеш на Арни, нали, Магнъс? Аз нямам нищо против, но той само ще се разстрои.

— Няма — обеща Магнъс.

Една от причините Арни да настани Магнъс при Катрин беше, за да я шпионира. Но Магнъс не искаше да прави това. Той харесваше Катрин — тя бе добра съквартирантка, макар да не се засичаха много често. А може би точно заради това.