Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 43

Но после нещата се промениха по ужасен начин. Баща му обяви, че заминава да работи в един университет в Америка. Майка му остана сама с момчетата и започна да пие. Децата бяха пратени при баба им и дядо им в тяхната ферма на полуостров Снайфелс. Магнъс заличи този период от паметта си, но знаеше, че белезите от него са още там, някъде дълбоко в него.

Белезите бяха по-явни при брат му Оли. Той така и не успя да се съвземе от времето, прекарано във фермата.

След това, един ден майка им загина при катастрофа. Била пияна. Най-накрая бащата на момчетата, Рагнар, се върна от Америка, за да ги спаси и ги отведе в Бостън. По това време Магнъс бе на дванайсет години, а Оли — на десет.

Когато Магнъс порасна и започна да разбира какво е да си алкохолик, той си изгради собствено виждане за постъпките на родителите си. Според него, майка му, алкохолизираната му майка, а не красивата жена, която смътно помнеше, беше злодеят, а баща му — героят.

Тази версия издържа допреди четири месеца, когато Магнъс срещна случайно на улицата братовчедка си Сигурбьорг. Тя разби илюзиите му, като му каза, че баща му имал афера с най-добрата приятелка на майка му. Това я накарало да се пропие. Това също така накарало баща му да избяга в Америка. И, в крайна сметка, това довело до смъртта на майка му.

Именно тази информация Магнъс се опитваше да смели.

— Още мислиш за Сиба, нали? — попита Ингилейф. — Усеща се.

— Да — въздъхна Магнъс.

— Според мен, давай с рогата напред. Срещни се с нея. Разбери какво точно е имало между баща ти и приятелката на майка ти.

— Казах ти, че не искам да говорим за това.

Ингилейф не му обърна внимание.

— Спомням си защо реши да останеш в Исландия. Една от причините бе да провериш дали смъртта на баща ти не е свързана с Исландия.

Магнъс поклати глава.

— Ингилейф…

— Не, изслушай ме! През целия си съзнателен живот си бил обсебен от това как е убит баща ти и от кого. Точно затова си полицай, това е част от теб. Не е ли така?

Магнъс кимна неохотно. Това бе причината да стане полицай и по-специално детектив в отдел „Убийства“. Това бе причината да преследва толкова неуморно всеки убиец, който се изпречи на пътя му.

— Така, и сега нямаш търпение да откриеш какво свързва убийството на Оскар с Исландия, ако изобщо има такава връзка, но за нищо на света не искаш да разбереш дали убийството на баща ти е свързано с тази страна. Няма логика!

— Не е същото — възрази Магнъс.

— Защо?

— Защото… — опита се да измисли някаква причина, но все пак реши да каже истината. — Защото това е лично.

— Естествено, че е лично! — каза Ингилейф. — И точно затова трябва да се справиш с този проблем. Както аз разбрах как е умрял баща ми, въпреки, че беше много болезнено за мен. И не ми казвай, че това не е било лично!

Магнъс погали косата й.

— Не, няма да ти кажа.

Ингилейф наистина изстрада много. Продължаваше да страда и досега. И беше права — за нея бе важно да разбере истината, а защо да не е важно за него?

— Страх те е, Магнъс. Признай си, че те е страх от това, което може да откриеш.