Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 39

Да си шкипер на рибарска лодка не е лесна работа. Трябва да можеш да намираш рибата и постоянно да преценяваш рисковете при най-различни обстоятелства. Бьорн бе роден за тази работа, а Густи — не. И сякаш Густи нарочно не се вслушваше в съветите му.

Бьорн бе колкото помощник, толкова и съперник на Густи. Откакто Бьорн остана без собствена лодка, той излизаше за риба с шкипери от Грундарфиордур или някое от по-малките пристанища по северния бряг на полуостров Снайфелс: Риф, Олафсвик и Стикисхолмур. „Криа“ не беше собственост на Густи, а на една риболовна компания, и въпреки че Бьорн бе с десет години по-млад от шкипера, всички в Грундарфиордур знаеха, че той е много добър рибар. Густи се страхуваше за поста си. Бьорн трябваше да внимава, иначе Густи можеше повече да не му се обади.

От друга страна, с този нищожен улов, мъжете щяха бързо да разтоварят и изчистят лодката. Така Бьорн можеше да тръгне по-рано за Рейкявик, за да се види с Харпа.

Тя му въздействаше различно от всички други жени. Изобщо не беше негов тип и Бьорн подозираше, че точно затова будеше такива чувства у него. Той харесваше самоуверени жени; жени, които знаеха какво искат, а именно — да преспят с него. Той с удоволствие откликваше, но когато нещата започнеха да се заплитат и да стават по-сериозни, по-емоционални, което винаги се случваше, Бьорн просто продължаваше нататък. Някои жени се разстройваха, други пък знаеха от самото начало, че това е положението. Бьорн бе живял две години с едно гадже, Катла, но успяха да изкарат толкова дълго, само защото запазиха емоционална дистанция, въпреки че деляха едно легло и един покрив. Но щом връзката им започна да се задълбочава, всичко свърши.

С Харпа беше различно. Тя бе умна — той наистина обичаше да си говори с нея. Подобно на него, тя също бе пострадала от финансовата криза, макар и по съвсем различен начин. Тя бе уязвима и нещо в уязвимостта на тази способна жена привличаше Бьорн като магнит. Тя се нуждаеше от него по различен начин от другите жени и вместо да си плюе на петите, Бьорн отговори на нейния зов.

Не беше задължително да пътува почти двеста километра, за да я види тази вечер, но за него бе удоволствие. Струваше си.

Харпа си струваше.

ГЛАВА 9

Магнъс бе в добро настроение, когато паркира „Геймоувъра“ на улицата пред къщата си. По-скоро, пред къщата на Катрин. „Геймоувъри“ по това време се наричаха автомобилите марка Рейндж Роувър: Магнъс купи своя на изгодна цена от фалирал адвокат, който имаше два, но не можеше да си позволи дори един. Гореше много, но пък извън Рейкявик бе задължително да си с предавка 4x4.