Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 34

— Но ти не й повярва?

— Имаше алиби. Видели са я в бара да го чака. Всъщност, дори се е скарала с някого там. Но останах с чувството, че нещо не пасва.

— Защо?

Арни се почеса по брадичката и силно смръщи вежди.

— Не знам. Нищо конкретно. Затова казах, че няма връзка с нашия случай.

— Сигурен ли си, че е било самоубийство?

— Мисля, че патологът имаше леки съмнения. Както и Балдур. Но ги натиснаха отгоре.

— Защо?

— По улиците ставаше революция — обади се Вигдис. — До този момент беше мирно. Но ако се разчуеше, че Габриел Орн е бил убит в нощта на демонстрациите, това щеше да хвърли нова светлина върху цялото положение. Политиците, комисарят, всички се страхуваха, че може да се стигне до насилие. Аз също.

— Арни, искам да ме чуеш — каза Магнъс. — Когато интуицията ти подсказва нещо, трябва да я слушаш. В повечето случаи ще сбъркаш, но понякога тя е най-надеждната улика, с която разполагаш.

Арни въздъхна.

— Добре.

— Къде живее тази Харпа?

— В Селтярнарнес. Да се обадя ли да проверя дали си е вкъщи?

— Не, Арни. Ще я изненадаме.

ГЛАВА 8

Харпа живееше в една от ред еднакви, бели къщи, обърнати към залива. Беше малка, но сигурно е струвала скъпо в по-добри години, помисли си Магнъс, за разлика от сега.

Когато Харпа се появи на вратата, Магнъс остана с убеждението, че тя е очаквала посещение от полицията. За момент изглеждаше паникьосана, но после по лицето й се изписа неубедителна изненада.

Беше на трийсет и нещо, с бледа кожа, бледосини очи и тъмна, къдрава коса до раменете. Някога е била красива и все още можеше да се издокара, но в момента изглеждаше напрегната и уморена. Две дълбоки бръчки очертаваха устата й, а два по-малки прореза разделяха веждите й. В първия момент Магнъс реши, че е с грим, но после забеляза, че петната около очите й са от умора.

Арни представи себе си и Магнъс. Събуха си обувките и влязоха в кухнята.

Един посивял мъж седеше на пода с малко къдраво момченце. Играеха си на колички и ги паркираха в голям, ярко оцветен паркинг.

Мъжът се изправи на крака, лицето му за миг се изкриви от болка. Беше нисък, с широко, строго лице, нацепено от бръчки. Изглежда приближаваше седемдесетте.

— Какво става? — попита той рязко, наежен срещу детективите.

— Ние разследваме смъртта на Оскар Гунарсон — каза Арни.

— О, нима?

— Това е баща ми Ейнар — обади се Харпа.

Магнъс започна направо:

— Искаме да поговорим с дъщеря ти, Ейнар, и предпочитаме да останем насаме.