Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 32

Синдри се усмихна.

— С удоволствие, но утре трябва да свърша една работа.

Фрея го изгледа странно. Явно не вярваше, че Синдри може да има някаква наистина важна работа. А и доскоро си беше така.

— Е, радвам се, че се видяхме. Благодаря за помощта. Ако някога намериш малко свободно време и ти се прииска да дойдеш, тук винаги има нужда от още две ръце. Не можем да ти платим, но ще те нахраним добре.

— Може и да дойда — каза Синдри. — Знаеш ли вече кога ще продавате фермата?

— Банката още не ни е натиснала, но аз нямам никаква възможност да се оправя с вноските. Защо са заели на Мати толкова много пари, никога няма да разбера.

— Съжалявам, че се стигна дотам — каза Синдри.

Фрея сви рамене.

— Какво смяташ да правиш? — попита той.

— Искам да продължа с фермерската работа, ако мога. За да отраснат момичетата като мен. Но не знам как. Брат ми работи в Рейкявик, има малка софтуерна фирма. Казва, че ще ми намери работа. Не ми се мести в Рейкявик, но може и да се наложи.

— Дръж ме в течение — каза Синдри. — Успех, Фрея! — и я целуна по бузата.

Докато вървеше към колата, за да поеме по дългия път към Рейкявик, Синдри си помисли, че може би Бяртур все още е жив.

Почувства се толкова засрамен, че му прилоша. Именно градските жители като него бяха прецакали фермерите, не само банкерите и политиците като Олафур Томасон, но и купувачите в бутиците по лъскавите търговски улици, прахосниците, живеещи на кредит, спекулантите. Да, Синдри винаги бе оплювал капиталистическия строй, но дори той напусна провинцията. А брат му попадна в клопката на лесните пари.

Синдри винаги обвиняваше другите за това, което стана в Исландия, но истината беше, че се чувства виновен, колкото тях.

Бе задължен на Фрея и на Фрида. И смяташе да направи нещо по този въпрос.

* * *

В полицейския участък, Магнъс се обади на сержант Пайпър, а Арни и Вигдис слушаха до него. След срещата с Емилия, Магнъс и Арни разпитаха малкия брат на Оскар в луксозната му къща в Рейкявик. Той бе явно разстроен, че семейното богатство е изчезнало, но по-скоро възхваляваше брат си, че го е натрупал, отколкото да го обвинява, че го е загубил.

Вигдис се срещна с опечалените родители и претърси апартамента на Оскар в Тингхолт. Нищо. Банкерът не бе стъпвал там от девет месеца. Единствените посетители бяха чистачката, веднъж на две седмици, и една секретарка от О Би Джи, която събираше пощата.

Магнъс предаде тази оскъдна информация на Пайпър.

— Така че не можем да заключим, че убийството е свързано по някакъв начин с Исландия — каза той — или пък с Русия. Какво става при вас? Разбрахте ли нещо за моторите?

— Не много. Единият моторист е дребен наркопласьор — продава на богатите в Кенсингтън. Твърди, че не знае нищо за Гунарсон. И ние сме склонни да му вярваме. Освен това, той кара Кавазаки 900 кубика, а според един от свидетелите, моторът на убиеца бил по-малък.

Магнъс силно се съмняваше, че това е убиецът. Беше му писнало от всеобщата склонност на ченгетата по целия свят да лепват престъплението на първия дребен наркопласьор, когото заловят. Британската полиция поне устояваше на това изкушение.