Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 33

— А нещо за другите?

— Да. Единият мотор е бил откраднат миналата седмица от Хаунслоу — Сузуки 125 кубика. Опитваме се да го открием. Може да излезе нещо там.

— Ами рускинята?

— Пак я разпитахме, но нищо. Обаче ми се стори прекадено хладнокръвна. Може би крие нещо. Имаме и една истинска следа.

— Каква?

— Една съседка каза, че някакъв мъж идвал преди няколко дена и носел пратка за Гунарсон. Сбъркал номера на къщата. Тя не знаела къде живее Гунарсон, но един от другите съседи упътил мъжа към адреса му.

— Интересно. Успя ли да го опише?

— Да. Бил млад, на двайсет и нещо, с къса руса коса, пет и осем — пет и девет. — Магнъс се зарадва да чуе познатите футове и инчове. Все още не можеше да се оправя с метричната система. — Широко лице, трапчинка на брадата, сини очи. Носел черно кожено яке и карирана риза, но бил спретнат. Много спретнат. Прекадено спретнат за куриер, според съседката. Говорел с акцент.

— Какъв акцент?

— Там е проблемът. Свидетелката е французойка, макар че говори добър английски. Виржини Рожон.

Беше го запомнила добре. Според нас го е харесала, каза, че бил хубавец. Акцентът му звучал като полски, но не беше сигурна. По-скоро от северна или източна Европа, отколкото Испания или Италия.

— Възможно ли е да е бил исландец?

— Исландският акцент разпознава ли се?

Магнъс се замисли.

— Да. Мисля, че да. Вкарайте някой исландец да поговори с нея, може да й прозвучи познато.

— Добра идея. Ще се обадя в посолството или на някой приятел на Гунарсон в Лондон.

— Освен тази следа, няма нищо друго, така ли?

— Не. Още сме в ранен етап, а вече сме в задънена улица. Шефът иска да ме изпрати при вас, ако нямате нищо против.

— Разбира се — каза Магнъс. — Ще се радваме да работим заедно. Кога пристигаш?

— Най-вероятно утре. Ще ти се обадя, когато си резервирам билет.

— Добре. А пък аз ще те посрещна на летището.

— Никога не съм ходила в Исландия — каза Пайпър. — При вас е голям бахър, а?

— Бахър?

— Да, де, студ, мраз.

— Още не е завалял сняг, но сме на 66 градуса северна ширина. Няма нужда да си носиш плажното масло.

— Балдур ще се зарадва — подметна Арни. — Британско ченге на негова територия!

— Аз ще се грижа за нея — каза Магнъс.

Това му изглеждаше като загуба на време, но пък щеше да му е приятно да има англоговорещ колега до себе си.

— И сега какво? — попита Вигдис.

Магнъс се облегна в стола и се замисли. Най-вероятно убийството нямаше никаква връзка с Исландия, но не биваше да се изключват никакви възможности. Нещо повече, трябваше да действат, сякаш убийството наистина е свързано с Исландия, иначе със сигурност нямаше да забележат тази връзка, ако тя съществува.

Все още имаше хора за разпит и папки за четене, но Магнъс си зададе основния въпрос: кое от това, което вече знаеше, звучи малко по-странно?

— Арни?

— Да?

— Разкажи ми за смъртта на Габриел Орн.

— Сигурен съм, че няма връзка с този случай.

— Разкажи ми.

— Добре — предаде се Арни. — Това беше миналия януари, точно в разгара на демонстрациите. Всички кадри на полицията бяха мобилизирани. Изпратиха ни на улицата, дори детективите, работехме без почивка и всички бяхме скапани… Морето изхвърли един труп на брега, при алуминиевата фабрика. Тялото беше голо. Откриха дрехите на десет километра от там, близо до летището, при велоалеята, която върви успоредно на брега. Тялото беше на Габриел Орн Бергсон. Оказа се, че е изпратил две прощални съобщения преди да скочи във водата: едно до майка си, която подаде сигнала, и още едно до бившата си приятелка, Харпа Ейнарсдотир, която ни се обади чак на следващата сутрин… Аз отидох да разпитам Харпа. Каза ми, че имали среща в някакъв бар, но Габриел така и не се появил.