Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 36

— Знаеш ли защо Габриел Орн се е самоубил? — попита Магнъс.

— Не, но той беше отговорен за много непогасени заеми — каза Харпа. — Огромни загуби за „Одинсбанки“.

— Много други банкери също са били отговорни за неизплатени заеми миналата година, но не са се самоубили. Габриел Орн толкова чувствителен ли беше?

— Не знам.

— С него сте били в интимни отношения. Не се ли изненада, че се е удавил?

Харпа въздъхна.

— Изненадах се, да — каза тихо тя. — Той беше много уверен в способностите си. Сигурно най-накрая е осъзнал какъв копелдак е всъщност. Сигурно не е можел да се погледне в огледалото.

— Зле ли се отнасяше с теб?

— Може да се каже. Той обра всички лаври за свършената от мен работа и получи големите бонуси, а за мен останаха само курешки. За всички несполучливи сделки той обвини мен. Това ме вбеси. Опитах се да го убедя, че не бива да отпуска трите големи заема, но Габриел не ме послуша. Каза, че не съм достатъчно умна да съзра златната възможност. Не бях достатъчно умна, за да не го послушам, това бе проблемът… Един ден, като специална награда за заслугите ми в банката, той ми каза, че съм станала член на златния кръг от привилегировани служители, които ще имат шанса да си купят акции в „Одинсбанки“ на специални цени. Банката щеше да ми отпусне необходимите пари като заем с ниска лихва. Знаех, че за последната година той бе натрупал десетки милиони крони по този начин, така че се съгласих.

Харпа поклати глава.

— Шест месеца по-късно стана мазало. Цените на акциите паднаха почти до нулата и банката бе национализирана. Но някак си заемът, който бях взела, си оставаше.

— Доколкото знам, всички са си изпатили от тези промени.

В смеха на Харпа нямаше хумор, а нотка на истерия.

— Много от нас — да, но не и истинският „златен кръг“. Докато ние купувахме акции, те са разпродавали. Габриел бе продал три четвърти от своите акции и така бе погасил целия си заем.

— Затова ли го заряза? — попита Магнъс.

— Тогава още не знаех тези неща — въздъхна Харпа. — Той ме заряза. Едно време в банката имаше правило, че колеги не бива да имат интимни взаимоотношения. Когато Гудмундур пристигна, правилото отново влезе в сила. И познай кой изхвърча?

— Кофти — каза Магнъс.

— Да. Впоследствие някой ми каза, че Габриел и без това имал връзка с една двайсет и три годишна стажантка. Идеално му се нареди пасиансът! — мъката от тези неприятни спомени напълно измести първоначалното объркване на Харпа.

— Можеш ли да ми кажеш какво се случи в нощта, когато той умря?

— Когато се самоуби, искаш да кажеш?

— Умря — повтори натъртено Магнъс.

— Това вече го разказвах на колегата ти през януари.

— Разкажи ни пак — каза Магнъс. Беше извадил тефтерчето си. Записките на Арни от разпита през зимата, които Магнъс бе прехвърлил на идване, бяха крайно оскъдни.

Харпа се поколеба, сякаш търсеше начин да се измъкне, но нямаше как.

— Следобеда ходих на демонстрацията на площада пред парламента. Там срещнах един мъж, Бьорн Хелгасон. Когато започнаха да пръскат сълзотворния газ, аз отидох у тях.