Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 17

— Ехо? — Предната врата шумно се отвори. — Харпа?

— В кухнята съм, татко!

След миг баща й влезе при нея. Чу се топуркане на малки крачета, когато Маркус влетя тичешком в кухнята и се хвърли в прегръдките на дядо си.

— Афи!

Ейнар Бярнасон вдигна момчето и го завъртя във въздуха, ухилен до уши.

— Здрасти, Маркус! Как си? Радваш ли се да видиш дядо си?

— Сега гледам „Мързеланите“. Афи, ела да го гледаме заедно!

— Ей сега, Маркус, ей сега.

Загрубялата обветрена кожа на лицето му се нацепи в усмивка. Ейнар беше рибар и докато още изкарваше лодката си в морето, беше известен като най-строгия капитан в района. Но не беше такъв с внука си и с дъщеря си.

Той отвори ръце за прегръдка. Пряко волята си, Харпа се откъсна от компютъра и отиде при него. Двамата бяха на един ръст, но баща й бе широкоплещест и силен и тя се почувства сигурно, когато усети здравите му ръце на гърба си.

Той винаги се бе отнасял нежно към нея, но никога не я беше прегръщал толкова, колкото през последните няколко месеца.

Знаеше, че тя има нужда от това.

За своя изненада, както бе гушната в обятията му, Харпа се разплака.

Ейнар отстъпи назад и я погледна.

— Какво? Какво става?

— Убили са шефа на „Одинсбанки“ Оскар Гунарсон.

— Така му се пада!

— Татко! — Харпа знаеше, че баща й изобщо не обича банкерите, особено онези, които бяха уволнили скъпата му дъщеря, но това бе твърде грубо изказване, дори за него.

— Съжалявам, миличка. Ти познаваше ли го?

— Не, не точно — каза Харпа. — Малко.

Ейнар я погледна. Сините му очи сякаш надникнаха в душата й. „Той знае, че го лъжа!“ помисли тя панически. „Както знаеше, че лъжа, когато говорех с полицията за Габриел Орн.“ Харпа усети, че се изчервява.

Отстъпи назад, седна на един стол и заплака отново.

Ейнар сипа по едно кафе за двама им и седна срещу Харпа.

— Искаш ли да поговорим за това?

Харпа поклати глава. Някак успя да спре сълзите си. Баща й чакаше.

— Как е? Кълве ли? — попита тя.

Имаше предвид улова му с мухарката. Преди петнайсет години Ейнар по неволя изостави риболова с лодка, след като една вълна заля „Хелги“ и счупи коляното му. Известно време той управлява лодката от брега, но след това я продаде, заедно с квотата си, за стотици милиони крони и се превърна в богат пенсионер. Докато не се вслуша в съвета на дъщеря си.

Първоначално той инвестира парите си във високолихвени сметки в „Одинсбанки“, което му осигуряваше не лош приход. Но някои от приятелите му правеха цели състояния, като спекулираха с валута или инвестираха в исландската стокова борса. И така, той се обърна към умната си дъщеря за съвет.

Тя му каза да избягва валутните спекулации и да не купува какви да е акции. Но банковите акции бяха нещо съвсем различно, гаранция за печалба с минимален риск. И особено акциите в „Одинсбанки“, беше нейният съвет. Защото там работеше финансовият елит на Исландия.

И така, Ейнар инвестира всичките си спестявания в акции на „Одинсбанки“. Тези акции загубиха всякаква стойност, когато правителството национализира банките предната есен.