Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 15

Но нямаше да му е лесно да издържи толкова дълго. Беше на този режим едва от четири месеца, а безделието вече го побъркваше.

Арни е прав. Магнъс трябва да се обади и да помоли да го назначат по случая с Оскар Гунарсон. Може случаят да се окаже интересен или поне да разнообрази скучното му ежедневие. Пък и щеше да е хубаво да поработи в тандем с британската полиция.

Но на кого да се обади? Балдур със сигурност ще го отреже. Магнъс знаеше, че комисарят ще се отзове на молбата му, но пазеше този коз за краен случай. Торкел Холм, шефът на полицията — към него трябва да се обърне. Това ще ядоса Балдур, но какво да се прави!

Магнус извади телефона, обади се на полицейския диспечер и помоли да го свържат с директора.

В този момент Магнъс чу хихикане.

Вдигна глава.

В леглото му лежеше гола жена.

— Ингилейф! Какво правиш тук!?

Тя отметна завивките и изприпка до креслото му.

— Не ме видя, нали? Що за ченге си изобщо, като не можеш да видиш една гола жена в леглото, която те чака за секс?

— Беше се скрила! — оправда се Магнъс.

— Хайде, хайде!

Тя го възседна. Красивите й, добре познати гърди се полюшнаха на сантиметри от лицето на Магнъс, когато тя се засмя. Русите й коси закриваха лицето й.

— Откъде взе ключ?

— О, я стига, Магнус! От половин час те чакам. А ти още си облечен!

— Ама…

Тя го целуна. Страстно. Той сложи ръце върху голите й бедра. Не го интересуваше как е влязла. Желаеше я. И то сега.

Приглушен глас се чу от телефона му, който бе паднал на пода. Ингилейф се наведе и го вдигна.

— Да?

— Дай ми го! — извика Магнъс и протегна ръка да го вземе.

Ингилейф се извърна.

— Съжалявам, но сержант Магнус в момента е зает. Ще ви се обади, когато свърши. Най-вероятно след две минути — обикновено толкова му трябват.

— Ингилейф! — Магнъс я избута от коленете си на пода. С победоносно изражение Ингилейф натисна червеното копче за приключване на разговора, преди Магнъс да успее да вземе телефона от ръцете й.

— Това беше някакъв полицейски директор — каза Ингилейф. — Спокойно, той каза, че ти влиза в положението.

Магнъс я вдигна от пода и я хвърли на леглото.

Ужасно е трудно да любиш жена, която не спира да се смее.

* * *

— Може ли вече да гледам „Мързеланите“?

Харпа погледна в чинията на сина си — беше празна.

— Гледа ли телевизия при баба?

— Не — Маркус поклати къдравата си главица и я погледна право в очите. Харпа знаеше, че малките деца обичат да послъгват, но Маркус беше изключение. Той никога не лъжеше, или поне не нея. На кого се бе метнал толкова честен? Със сигурност не на баща си.

Не и на нея.

— Добре, хайде.

Харпа последва сина си, който затопурка към хола, и сложи диска в гнездото на видеоплейъра.

Върна се в кухнята и нареди мръсните чинии в съдомиялната. Обичаше да вечеря със сина си, макар да беше рано.

От прозореца на кухнята се виждаше заливът Факсафлой. Вдясно, зад нефтените цистерни беше Рейкявик — джунгла от цветни къщи, наредени под взора на Халгримскиркя, чиято висока кула бе обвита със скеле. От другата страна на залива клечеше връх Еся — хоризонтална крепост от гранит, все още без снежната си шапка по това време на годината. А вляво, в самия край на полуострова се виждаше градчето Арканес, откъдето комините на циментовата фабрика изпускаха тънки струи дим към небето.