Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 16

Къщичката на Харпа се намираше на „Нордурстрьонд“ — пътят, който минаваше по североизточния край на богаташкото предградие Селтярнарнес, разположено навръх самия нос навътре в залива. Къщата беше скъпа заради гледката, но Харпа успя да вземе голяма ипотека и да я купи. Ипотека, която изплащаше без проблем с банкерската си заплата. Трябваше да вземе стандартен ипотечен заем, но подобно на много исландци, Харпа реши основната сума на дълга да бъде свързана с инфлацията. Предимството беше, че месечните вноски са по-малки.

Недостатъкът беше, че при висока инфлация, например след главоломното обезценяване на исландската крона, стойността на заема скоро надхвърли цената на къщата.

Харпа вече не получаваше банкерска заплата и не можеше да плаща вноските. Къщата вече струваше по-малко от ипотечния заем. Щеше да загуби дома си, това бе неизбежно. Единствената причина още да живее тук беше, че правителството застави банките да дадат отсрочка за всички заеми до месец ноември.

Какво щеше да се случи тогава? Дали банката щеше да се смили над нея? Или с Маркус щяха да се преместят при родителите й, като малолетна майка, току-що завършила гимназията?

Но това щеше да е възможно, само ако и те не останеха без дом. Тя знаеше, че имат финансови проблеми — все пак, точно тя бе отговорна за тях — но не знаеше колко са сериозни. А и не смееше да попита.

Защо й трябваше да взима този глупав ипотечен заем? Имаше магистърска степен по бизнес администрация от Рейкявикския университет. Наясно беше с теоретичните рискове, но се зарази от всеобщия нездрав оптимизъм, който заля Исландия.

Пусна си новините. Говореха за някакви исландски министри, които заплашвали с оставка заради решението на правителството да върне четирите милиарда евро, които бе заело от британските управници, за да спаси дадени вложители в Айссейв — лондонското онлайн представителство на исландските банки.

Изведнъж Харпа чу едно добре познато име.

„Исландският банкер Оскар Гунарсон, бившият шеф на „Одинсбанки“, е бил застрелян в лондонската си къща.“

Харпа сякаш замръзна, докато горещата вода се стичаше по чиниите.

„Исландските власти разследваха Оскар Гунарсон за предполагаеми измами до национализацията на „Одинсбанки “ преди близо година. Не е ясно дали убийството е свързано с банковото му минало.“

Харпа грабна лаптопа си и го отвори, за да потърси още подробности. Докато чакаше компютъра да зареди, спомените й се върнаха към харизматичния банкер. Но и към Габриел Орн. Един убит финансист. И още един.

Дали щеше да настъпи момент, в който Харпа да не мисли за Габриел Орн?

Провери сайта на Би Би Си. Там откри още малко информация. Къщата на убития се намирала в Онслоу Гардънс, Кенсингтън. Харпа си спомни, че Оскар я бе купил точно преди тя да завърши двугодишния си стаж в Лондон през 2006 г. По това време Оскар живееше в Рейкявик, но често пътуваше до Англия. А миналата нощ някой бе влязъл в къщата и го бе застрелял. Приятелката му също била там, но не пострадала.