Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 14

Тялото му бе ободрено след плуването. Стаята бе малка, но достатъчна за Магнъс. Той нямаше много неща. Преди да дойде в Исландия, Магнъс живееше заедно с бившата си приятелка Колби, но там винаги се чувстваше като гост с няколко лични принадлежности сред купчините нейни вещи. Магнъс обаче имаше много книги. Част от тях бяха наредени върху дълга лавица на стената, а останалите лежаха на пода. В средата на тази неразбория, прилежно бяха наредени любимите му саги на исландски, много от тях донесени от баща му преди много години, с оръфани от прелистване страници.

През прозореца, на няколкостотин метра нагоре по хълма се виждаше голямата църква Халгримскиркя. Високата й кула бе обградена със скеле, като ракета, готова за изстрелване.

Магнъс въздъхна и отпи от студената бира. Почувства се по-добре.

В Бостън смяната му често включваше поне един труп. Разкриването на престъпленията обикновено не означаваше безразборна стрелба по лошите, както каза Арни. То изискваше преди всичко разговори с най-различни хора — хора, съсипани от загубата на някой любим, хора, съсипани от мрачното си съществуване, свидетели, които искаха да говорят, свидетели, които не искаха… Най-много време се отделяше на това разследването да тече гладко, свидетелските показания да се записват точно и уликите да се съхраняват на подходящо място, за да не изчезнат.

Смените бяха дълги, мъчителни, стресиращи и потискащи, но Магнъс не можеше да им се насити. Всяка жертва си имаше семейство, или поне някой, който тъжеше, и Магнъс се опитваше да направи всичко възможно този някой да научи истината.

Разбира се, Магнъс съзнаваше, че прави това и заради себе си. Баща му бе убит в едно малко градче до Бостън, когато Магнъс беше двайсетгодишен студент. Местната полиция не успя да разреши случая. Магнъс също не успя, макар да посвети цяла една година на това. Всъщност, той продължаваше да опитва — така и не се отказа. Ето защо започна работа в бостънската полиция. Ето защо винаги бе готов да се заеме с още един труп.

А сега е в Исландия. Когато пристигна през пролетта, Магнъс участва в едно много интересно разследване, но оттогава насам само учеше и преподаваше. Оранжевият наказателен кодекс го чакаше върху масата до прозореца. Вече знаеше около три четвърти от него.

Не можеше да се каже, че момчетата в отдел „Убийства“ са крайно заети. През юни един мъж бе намушкан на улицата в четири часа сутринта в неделя. Полицаите, пристигнали първи на местопрестъплението, веднага разрешили случая — бяха стигнали до извода, че извършителят най-вероятно е осемнайсетгодишният юноша, надрусан до козирката с екстази, който размахвал окървавен нож и заплашвал да заколи всеки, който се приближи до него.

Магнъс даде дума на Снори Гудмундсон, националния полицейски комисар, че ще остане в Исландия две години. Чувстваше се задължен към него, че го подслони, когато бандата доминиканци от Бостън го преследваха. Чувстваше се задължен и на Арни, който спря с тялото си куршума, изстрелян от наемния убиец, пратен в Рейкявик от доминиканците.