Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 13

Водните струи забълбукаха, Арни затвори очи и се облегна назад. Магнъс се възползва от възможността да огледа белега на гърдите му. Хирургът в Националната болница го беше закърпил много добре. Магнъс бе виждал много по-ужасни белези от огнестрелни рани.

Веднага след пристигането си от Бостън преди четири месеца, Магнъс започна да работи с Арни по един случай. Арни не беше сред най-добрите детективи в Рейкявик и дори се говореше, че е на тази работа само защото чичо му, Торкел Холм, е шеф на полицията. Понякога Арни изкарваше Магнъс извън релси, но Магнъс го харесваше и ценеше предаността му.

Освен това, Магнъс никога нямаше да забрави, че Арни спаси живота му, като застана на пътя на куршума.

Двамата излязоха от джакузито, взеха по един студен душ, а после и по един топъл.

Докато се обличаха, Арни провери телефона си.

— Балдур ме е търсил — каза той, загледан в екрана. Натисна няколко копчета и залепи слушалката до ухото си.

Инспектор Балдур Якобсон беше шеф на Криминална полиция. Исландец, добро ченге и традиционалист, който гледаше с недоверие на методите на Магнъс. Магнъс го разбираше, но все пак не хранеше особени симпатии към него.

Явно имаше някакъв важен напредък по разследването с папагалите. Арни вдигна учудено вежди, докато го слушаше, а адамовата му ябълка започна да играе като луда. Бузите му пламнаха от вълнение.

— Да — каза той. — Да… да. Добре, веднага!

Разговорът събуди интереса на Магнъс.

— Какво става? — попита той, когато Арни затвори.

— Трябва да се връщам в централата — отвърна Арни. — Знаеш ли кой е Оскар Гунарсон?

— Мисля, че да — отвърна Магнъс. — Банкерът, нали?

Това беше голям проблем за Магнъс. Макар че успя да събуди знанията си по исландски и вече говореше почти без акцент, в малкия град Рейкявик всички се познаваха, за разлика от Магнъс, който не познаваше никого.

Арни започна бързо да се облича.

— Бившият шеф на „Одинсбанки“. Преди година го уволниха. Финансовата полиция и специалният прокурор го разследват. Снощи са го застреляли в Лондон.

— Има ли някаква връзка с Исландия?

— Английските ченгета още не знаят, но Балдур иска и ние да проверим.

— Има си хас!

— Трябва и ти да се включиш — добави Арни, докато обличаше якето си. — Като чуждестранен експерт.

— Балдур няма да ми се зарадва — отвърна Магнъс.

— Че това ли ще те спре? — подсмихна се Арни, грабна сака си и изхвърча от съблекалнята.

* * *

Магнъс отключи входната врата на малката къща в центъра на Рейкявик. Стените й бяха измазани в сиво и, подобно на повечето исландски къщи, покривът беше боядисан в ярък цвят — в случая светлозелено. Къщата беше на Арни и сестра му Катрин, макар че само тя живееше тук. Магнъс й плащаше скромен наем.

Качи се по стълбите до стаята си. Извади от хладилника една бира „Викинг“, отпусна се в креслото и я отвори. Исландците не пиеха в работни дни, пестяха силите си за героичните запои през уикенда, но в това отношение Магнъс си остана американско ченге, което има нужда от една бира след края на смяната.