Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 12

Магнъс погледна събеседника си. Въпреки че живееше в Рейкявик вече четвърти месец, Магнъс все още не можеше да разбере кога един исландец се шегува и кога говори сериозно. Този проблем бе особено подчертан при Арни Холм, който обичаше да иронизира с каменно изражение. От друга страна, от време на време ръсеше и невероятни глупости.

— Нещо такова, Арни.

— Чувам, че твоят курс не бил за изпускане. Знаеш ли, че има списък с чакащи да се запишат при теб?

— Ела и ти.

— В списъка съм.

Магнъс водеше курс в националната полицейска школа на тема градската престъпност в САЩ. Харесваше му да преподава — никога не се бе занимавал с това преди, но явно му се удаваше.

Изпратиха Магнъс в исландската полиция по молба на националния полицейски комисар, който се тревожеше, че престъпността на големия град е на път да завземе и малката му родина. Не че в Исландия нямаше престъпност. Наркотици се продаваха навсякъде, а в почивните дни арестът в полицейската централа се пълнеше с пияници. А и демонстрациите пред парламента тази зима прераснаха в така наречената Революция на тиганите, която свали правителството и натовари местната полиция до максимум.

Комисарят се страхуваше, че е само въпрос на време престъпленията, които ставаха в Амстердам и Копенхаген, или дори в Бостън, да пристигнат и в Рейкявик — чуждестранни наркобанди, ножове, може би дори пистолети… Комисарят искаше хората му да са готови за подобно нещо. Затова помоли да му изпратят американски детектив с опит, който говори исландски.

Подобна комбинация от качества не се срещаше често сред кадрите на американската полиция. Магнъс, който бе напуснал Исландия заедно с баща си още на дванайсетгодишна възраст, отговаряше на изискванията, а когато се опитаха да го убият, за да не свидетелства по дело срещу корумпиран полицай, набързо го изпратиха в Рейкявик, както за негова безопасност, така и за да помогне на исландските си колеги.

— Какво става в централата? — попита Магнъс.

— Погнали сме един крадец на птици — отговори Арни.

— На птици!?

— Да. Някой краде екзотични птици. Предимно папагали. Почти не са останали в цял Рейкявик. Това е голям проблем. Този мъж — мислим, че е мъж, а не жена — е много умен.

— Не се ли занимавате само със сериозни престъпления?

— Занимаваме се с каквото има. За последните шест месеца кражбите с взлом се удвоиха, а вече съкратиха двайсетина души, заради кризата. Знаеш за какво говоря, сам виждаш как се пестят средства в полицейската школа.

Финансовата криза бе любима тема за разговор на исландците в момента.

— Някакви улики?

— Да, но не достатъчно. Убеден съм, че ще разрешим този случай до края на седмицата. Ти кога се връщаш при нас? Със сигурност опитът ти ще ни е от полза.

— След около два месеца май — въздъхна Магнъс.

Комисарят настоя Магнъс да мине за шест месеца едногодишния курс на исландската полицейска школа, за да му дадат значка. Магнъс прие без особен ентусиазъм, но не можеше да спори с комисаря — няма как да пази реда, ако не познава законите.

И така, от четири месеца насам, Магнъс беше ту ученик, ту учител. Втората роля му допадаше повече.