Читать «Отново и отново» онлайн - страница 50

— След като ме отвлякохте, надявам се, че поне ще ми съобщите къде отиваме — обърна се към момичето Сътън.

— Разбира се, че ще ви кажем — отвърна Ева. — Отправяме се към ловния астероид, който наследихте от Бентън. Там има вила с достатъчно провизии и едва ли някой ще се досети къде сме.

— Чудесно — рече Сътън и се ухили. — Много обичам да ходя на лов.

— Няма да се наложи да ходите на лов — обади се глас зад тях.

Сътън се обърна. До люка на пилотската кабина бе застанал Хъркимър.

— Там ще напишете една книга — тихо каза Ева. — Навярно знаете за какво става дума. Книгата, която ревизионистите…

— Да — отвърна Сътън. — Знам за книгата…

Замълча, припомнил си нещо, и ръката му неволно опипа вътрешния джоб. Книгата си беше на мястото, както и нещо друго, което зашумоля, когато го докосна. Спомни си какво беше това. Писмото… невероятно старото писмо, което Джон Х. Сътън бе пропуснал да отвори преди шест хиляди години.

— Що се отнася до книгата — започна Сътън и отново млъкна, защото за малко щеше да каже, че няма причина да се безпокоят, тъй като той вече разполага с един екземпляр. Но нещо му подсказа, че едва ли е много благоразумно в момента да ги осведомява за това.

— Донесох куфарчето — каза Хъркимър. — Целият ръкопис е вътре. Проверих.

— Сигурно има и достатъчно хартия — подразни го Сътън.

— Има, разбира се.

Ева Армър се наклони към Сътън, толкова близо, че той можеше да вдъхне уханието на медночервената й коса.

— Нима не разбирате колко важно е да напишете тази книга? — запита тя. — Нима не разбирате нищо?

Сътън поклати глава.

Важно било, помисли си той. Важно за какво? И за кого? И кога?

Спомни си за широко отворената, скована от смъртта уста и проблясващите на лунната светлина зъби, а думите на умиращия още кънтяха в ушите му.

— Нищо не разбирам — рече той. — Може би все пак ще ми обясните.

Момичето поклати глава.

— Напишете книгата — каза му тя.

19

Отдалеченият от слънцето астероид бе потънал във вечен здрач и заледените му планински върхове се извисяваха като остри, сребристи обелиски, опитващи се да пронижат звездите.

Въздухът бе резлив, студен и по-разреден от земния, но най-чудно е, помисли си Сътън, че тук изобщо има въздух. Макар че като се имат предвид средствата, които се изразходват, за да се направят обитаеми астероидите, всичко изглеждаше напълно възможно.

Тук са хвърлени най-малко един милиард долара, прецени Сътън. Само стойността на атомните централи вероятно е около половината от тази сума, а без тях нямаше да има достатъчно енергия за генераторите, които произвеждат атмосфера и създават необходимата за нейното задържане гравитация.

Някога, помисли си той, човекът се е задоволявал, бил е принуден да се задоволява с уединение в къщичка на езерния бряг, в ловна хижа или пък на борда на спортна яхта, но сега, когато цялата Галактика бе на негово разположение, той прахосваше цял милиард, за да направи обитаем някой астероид, или си купуваше планета по намалена пазарна цена.