Читать «Отново и отново» онлайн - страница 49

— Извинете ме, сър — каза Хъркимър.

После замахна така бързо, че Сътън не успя да реагира.

Видя юмрука и понечи да вдигне пистолета. Почувствува как внезапна ледена ярост изпълва съзнанието му. После дойде съкрушителният удар, от който главата му се отметна назад, и за миг, преди да затвори очи, той видя разлюляно небе с кръжащи по него звезди.

Усети как коленете му се подгъват и той полита надолу.

Но когато се строполи на земята, бе вече в безсъзнание.

18

Ева Армър тихичко го викаше:

— Аш. О, Аш. Събуди се.

Слухът на Сътън долови далечния приглушен рев на околоземните ракети, глухото боботене на неголям кораб, който с грохот пореше космическите простори.

„Джони“, повика мислено Сътън.

„Намираме се в космически кораб, Аш.“

„Колко души са?“

„Само андроидът и момичето. Онова, което се нарича Ева. Настроени са приятелски. Нали ти казах, че са приятели. Защо не ме послуша?“

„Не мога да се доверя на никого.“

„Дори и на мен?“

„Възможно е да сбъркаш, Джони. Ти още не познаваш Земята.“

„Не е така, Аш. Познавам и Земята, и хората. Доста по-добре от теб ги познавам. Ти не си първият човек от Земята, в когото живея.“

„Нищо не си спомням, Джони. А трябва да си припомня нещо. Опитвам се, но всичко е като в мъгла. Значителните неща, разбира се, ги помня, както и всичко онова, което научих, записах и взех със себе си. Но не си спомням самото място, нито пък хората.“

„Те не са хора, Аш.“

„Знам. Но не си ги спомням.“

„И не трябва, Аш. Всичко беше толкова чуждо за теб. Не можеш да имаш подобни спомени, не бива да имаш толкова чужди спомени… защото, когато ги пазиш прекалено дълбоко в себе си, се превръщаш в частица от тях. А ти трябва да си останеш човек, Аш. Ние искаме да запазим човешкото у теб.“

„Но един ден ще трябва да си спомня. Един ден…“

„Когато наистина се наложи да си припомниш, това ще стане. Аз ще имам грижата.“

„И още нещо, Джони.“

„Кажи, Аш.“

„Нали не ми се сърдиш, задето те наричам Джони?“

„Защо трябва да ти се сърдя, Аш?“

„Ами защото не бива да те наричам така. Звучи някак непочтително и фамилиарно, но изразява приятелски чувства. Не зная друго по-приятелско обръщение. Затова те нарекох така.“

„Нямам нищо против — увери го Джони. — Съвсем нищо.“

„Разбираш ли нещо от цялата тази бъркотия, Джони? Кой е този Морган например? Ами ревизионистите?“

„Не, Аш.“

„Но все пак откриваш някаква логична връзка, нали?“

„Вече започвам.“

Ева Армър го разтърси.

— Събуди се, Аш — каза тя. — Не ме ли чуваш, Аш? Събуди се.

Сътън отвори очи. Лежеше на койка, а момичето продължаваше да го разтърсва.

— Добре де — каза той. — Вече можеш да спреш. Стига.

Пусна крака на пода и седна на ръба на койката. После вдигна ръка и опипа подутата си челюст.

— Наложи се Хъркимър да те удари — поясни Ева. — Не искаше да те удря, но не можеше да те убеди, а време за губене нямаше.

— Хъркимър ли?

— Точно така. Спомняш си кой е Хъркимър, нали, Аш? Андроидът на Бентън. Сега управлява кораба.

Сътън видя, че корабът е малък, но чист и уютен и в него можеше да се намери място за още един-двама пътници. Хъркимър със своя педантичен и малко литературен начин на изразяване бе казал, че е малък, но удобен.