Читать «Отново и отново» онлайн - страница 52

Мъжът се обърна към Сътън.

— Съжалявам, сър — рече той. — Не знаехме. Разбира се, че ще си отидем при първа възможност.

— Не виждам защо трябва да си отивате — каза му Сътън.

— Мистър Сътън идва тук на тишина и спокойствие — заяви важно Ева. — Той възнамерява да пише книга.

— Книга значи — каза мъжът. — Писател, така ли?

Сътън изпита неприятното чувство, че непознатият му се присмива не само на него, но и на останалите.

— Мистър Сътън? — повтори мъжът, сякаш размишляваше усилено. — Май че не си спомням такова име. Но пък и аз не чета много.

— Досега не съм написал нищо — осведоми го Сътън.

— Е, в такъв случай всичко е ясно — засмя се сякаш успокоен другият.

— Тук е студено — намеси се рязко Хъркимър. — Нека влезем вътре.

— Разбира се — съгласи се мъжът. — Наистина е студено, макар че не бях го забелязал. Между другото името ми е Прингъл. Приятелят ми се казва Кейс.

Никой не му отговори и след няколко секунди той се обърна и забърза пред тях като куче, което е доволно, че показва пътя.

Докато приближаваха вилата, Сътън видя, че е доста по-голяма, отколкото изглеждаше от долината, където бе кацнал корабът. Издигаше се огромна и черна на фона на осветените от звездите скалисти хребети и ако човек не знаеше, че е там, навярно щеше да я вземе за още една канара.

Когато стъпките им отекнаха по масивните каменни стъпала, водещи към сградата, входната врата се отвори и на прага застана друг човек, изпъчен надменно, висок и слаб; но от фигурата му, чийто черен силует се открояваше на светлината от къщата, се излъчваше някаква жилава сила.

— Новият собственик, Кейс — обади се Прингъл и на Сътън му се стори, че гласът му е малко по-нисък от нормалното и че набляга на думите малко повече от необходимото. Сякаш изричаше тези думи като предупреждение.

— Знаеш ли, Бентън умрял — продължи Прингъл, а Кейс му отвърна:

— Така ли? Чудна работа.

Това също прозвуча на Сътън доста странно.

Кейс се поотмести, за да влязат, после затвори вратата.

Стаята бе огромна и се осветяваше само от една лампа, а от тъмните ъгли и подобния на пещера свод на гредоредния таван към тях се протягаха сенки.

— Опасявам се, че ще трябва сами да се оправяте — рече Прингъл. — Ние с Кейс решихме да поживеем спартански и не взехме роботи. Макар че мога да ви приготвя нещичко, ако сте гладни. Нещо топло за пиене и сандвичи.

— Нахранихме се точно преди да кацнем — каза Ева. — А Хъркимър ще се погрижи за багажа ни.

— Тогава седнете поне — настоя Прингъл. — Онова кресло там е много удобно. Да си поговорим малко.

— Страхувам се, че няма да можем. Пътуването ни поизмори.

— Вие сте една неучтива млада дама — заяви Прингъл и думите му прозвучаха някъде по средата между шега и обида.

— Аз съм една уморена млада дама.

Прингъл отиде до стената и щракна ключовете. Светнаха още лампи.

— Спалните са на горния етаж — осведоми ги той. — От другата страна на площадката. Ние с Кейс заемаме първата и втората отляво. Може да си изберете която пожелаете от останалите.

И той тръгна напред с намерение да ги поведе нагоре по стълбите. Но се обади Кейс и Прингъл спря с ръка върху извивката на перилата.