Читать «Отново и отново» онлайн - страница 47

Едва доловими човешки гласове се разнесоха в нощта и Сътън рязко се изправи и се заслуша в напрегнато очакване. Гласовете се чуха отново.

Някой бе чул падането на кораба и сега идваше на разузнаване, приближаваше по пътя и подвикваше на други, които също бяха чули трясъка от падането.

Сътън се обърна и закрачи бързо нагоре по склона към колата.

Няма никакъв смисъл да се бавя повече, каза си той.

Хората, които идваха по пътя, щяха да му създадат само неприятности.

17

Някакъв човек дебнеше сред люляковите храсти край пътя, а друг се бе притаил в сянката на оградата.

Сътън продължи да върви напред бавно, с широка крачка.

— Джони — беззвучно каза той.

— Да, Аш.

— Има ли други, или са само тези двамата?

— Мисля, че има още един, но не мога да разбера къде е. Всички са въоръжени.

Сътън усети приятното трепване в мозъка си, почувствува, че не е сам, че може да разчита на дружеска подкрепа, и това го изпълни със самоувереност.

— Съобщавай ми всичко, което забележиш, Джони.

После си заподсвирква някаква отдавна забравена мелодия, която все пак се бе запазила свежа в паметта му след цели двадесет години.

Гаражът за коли под наем се намираше през две пресечки нагоре по улицата, а хотел „Орион“ — на същото разстояние в обратна посока. Между Сътън и хотела се криеха двама въоръжени мъже, които го причакваха. Двама, а може би и повече.

Между гаража и хотела нямаше нищо… просто един красив парк, в какъвто бе превърната цялата Земя. Една планета, превърната в административен център и декоративен парк… където всяка педя земя се планираше от архитекти-пейзажисти, а градинари засаждаха храсти, алеи от дървета и цветни лехи, които грижливо се поддържаха.

Идеално място за засада, помисли си Сътън.

Може би е организирана от Адамс. Но едва ли. Той знаеше нещо, което Адамс се надяваше да научи, а да убиеш човека, който разполага с необходимата ти информация, дори когато те е яд на него, е чиста детинщина.

Да не би пък да са онези, за които бе споменала Ева? Хората, които бяха внушили на Бентън да се опита да го убие.

По-вероятно е да са те, а не Адамс, защото той бе необходим на Адамс жив, докато другите, които и да са, щяха да бъдат съвсем доволни, ако го убият.

Сътън бръкна в джоба на сакото си, сякаш търсеше цигара, и пръстите му докоснаха метал. Пистолетът, с който бе стрелял срещу Бентън. Стисна го здраво, след това го пусна, извади ръката си от джоба и намери цигарите в другия джоб.

Още е рано, каза си той. По-късно, ако се наложи, ще използва пистолета, стига да има възможност.

Поспря да запали цигарата, като се бавеше, за да печели време.

Знаеше, че пистолетът не е кой знае какво оръжие, но по-добре с него, отколкото съвсем невъоръжен. В тъмнината сигурно няма да улучи дори къща, но ще вдигне шум, а хората, които го причакваха, едва ли щяха да се зарадват на шума. Иначе отдавна щяха да са се показали, за да го покосят.

— Аш, има още един — обади се Джони. — Точно зад онзи храст пред нас. Щом го отминеш, ще те нападнат от три страни.