Читать «Отново и отново» онлайн - страница 39

Сътън тръгна към вратата.

— Трябва да ви поздравя, сър — каза Хъркимър. — Миналата вечер се представихте много добре.

Сътън се обърна.

— Бентън не улучи — каза той. — Не ми оставаше нищо друго, освен да го застрелям.

Хъркимър кимна.

— Но има нещо друго, сър. Никога досега не бях чувал някой да е умрял от куршум в ръката.

— В ръката ли?

— Точно така, сър. Куршумът му строши ръката, без да причини друга вреда.

— Но той умря, нали?

— О, да — потвърди Хъркимър. — По-мъртъв не би могъл да бъде.

13

Адамс щракна запалката и изчака пламъкът да се разгори. Твърдият му поглед бе прикован върху Сътън, но вътре в себе си той бе неспокоен, нервен, някак несигурен, макар и това да не личеше.

Този втренчен поглед, помисли си Сътън, е стар негов номер. Гледа те страшно, а изражението му е замръзнало като на сфинкс и ако не го познаваш и не си свикнал с номерата му, може да го помислиш за всемогъщия бог.

Но сега погледът не е така впечатляващ както обикновено. Изглежда изнервен, а преди двадесет години такова нещо нямаше. Тогава беше твърд. Истински гранит, а сега като че ли гранитът е започнал да се троши.

Нещо го измъчва. Има нещо, което не върви добре.

Адамс прекара пламъка на запалката над натъпканата си лула, движейки го замислено напред-назад, без да бърза, като принуждаваше Сътън да го чака.

— Ти, разбира се, знаеш, че не мога да бъда откровен с теб — тихо рече Сътън.

Запалката с щракане угасна и Адамс се понадигна на стола.

— Какво? — попита той.

Сътън мислено се поздрави. Успя да го изкара от релсите и сега недоумява. Проиграна пешка е вече, каза си той. Ето какъв е сега Адамс — просто една проигра на пешка.

После изрече на глас:

— Вече, разбира се, ти е известно, че съм се завърнал с кораб, който не е в състояние да лети. Знаеш, че не съм имал скафандър, Илюминаторите са разбити и корпусът е надупчен като решето. Нямах нито храна, нито вода, а 61-вата звезда е на единадесет светлинни години оттук.

Адамс кимна студено.

— Да, всичко това ни е известно.

— По какъв начин съм се завърнал, както и случилото се с мен нямат никакво отношение към доклада ми и затова не възнамерявам да ти кажа.

— Тогава защо изобщо споменаваш за това — изръмжа Адамс.

— Просто за да се разберем по-добре — обясни Сътън. — За да не ми задаваш въпроси, които ще останат без отговор. Това ще ни спести доста време.

Адамс се облегна назад и самодоволно запуфка с лулата.

— Изпратихме те да събереш информация, Аш — напомни му той. — Всякаква информация. Нещо, което би ни помогнало да разберем по-добре тези същества от Лебед. Ти бе представител на Земята, получаваше заплата от нея и, естествено, й дължиш нещичко.

— Но аз дължа нещо и на тях — възрази Сътън. — Дължа им живота си. Защото корабът ми катастрофира и аз загинах.

Адамс, почти сънливо, кимна с глава.

— Да, същото каза и Кларк. Той счита, че си загинал.

— Кой е този Кларк?

— По специалност е космически инженер — каза му Адамс. — Ляга и става с кораби и чертежи. Именно той проучи кораба ти и състави графика на силовите координати. Заключението му е, че ако си бил вътре в кораба по време на катастрофата, нищо не би могло да те спаси.