Читать «Отново и отново» онлайн - страница 37

Но някогашният живот е имал и предимства. Джон Х. Сътън сигурно е живял по-близо до Земята, защото тази земя е била единственото нещо, което той е притежавал. Не го е вълнувала психологията на извънземните и Земята е била планета за обитаване, а не административен център, където нито едно растение не се отглежда и нито едно колелце не се върти по икономически съображения. Сигурно е могъл да намери призванието на своя живот сред обширното поле на човешкото познание, вместо да е принуден да стане чиновник от административния апарат, който управлява неизмеримите простори на галактическата империя.

И някъде там, вече забравени, е имало и други Сътъновци, преди него и след него, много други Сътъновци. Животът се е предавал от поколение на поколение, а представителите на рода са образували една непрекъсната верига и нито една брънка не се е различавала от съседните, с малки изключения тук или там, когато човек по някаква случайност е спирал погледа си някъде. Случайност, забравена отдавна или превърнала се в легенда, или пък просто случайността, че едно писмо не е било отворено.

На вратата се позвъни и Сътън стреснат грабна писмото и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си.

— Влез — извика той.

Беше Хъркимър.

— Добро утро, сър — поздрави той.

Сътън го изгледа гневно.

— Какво искаш? — запита той.

— Аз съм ваша собственост — угоднически го осведоми Хъркимър. — Представлявам част от вашата третина от имуществото на Бентън.

— Моята третина ли? — След това изведнъж си спомни.

Такъв беше законът. Който убие някого на дуел, наследява една трета от имуществото на убития. Такъв беше законът, за който съвсем бе забравил.

— Надявам се, че нямате възражения — продължи Хъркимър. — Аз съм доста сговорчив, бързо схващам и обичам да работя. Мога да готвя, да шия, да изпълнявам разни поръчения, мога да чета и да пиша.

— Както и да ме предадеш.

— О, не, никога не бих направил това.

— Защо пък не?

— Защото вие сте мой господар.

— Ще видим — рече кисело Сътън.

— Но аз не съм цялото наследство — продължи Хъркимър. — Има и други неща. Има един астероид, където може да се ловува, и един космически кораб. Малък наистина, но много удобен. Има и няколко хиляди долара, както и вила на Западното крайбрежие, малко неразумно вложени акции в колонизираните планети и разни други дреболии, които са твърде много, за да ви ги изреждам.

Хъркимър бръкна в джоба си и измъкна някакъв бележник.

— Тук съм направил един списък и ако се интересувате, ще ви го прочета.

— Не сега — рече Сътън. — Имам работа.

Хъркимър засия.

— Нещо, което без съмнение бих могъл да извърша и аз? Нещо, с което мога да ви помогна?

— Не можеш — рече Сътън. — Защото отивам да се срещна с Адамс.

— Тогава бих могъл да ви нося куфарчето. Онова там.