Читать «Отново и отново» онлайн - страница 40

Адамс погледна към тавана.

— Кларк каза, че ако си бил вътре по време на удара, щял си да станеш на пихтия.

— Просто невероятно е какво може да направи човек, когато започне да си играе с цифрите — сухо забеляза Сътън.

— Андерсън твърди, че ти изобщо не си човешко същество — опита се да го подразни Адамс.

— Предполагам, че Андерсън е разбрал това, след като е видял кораба.

Адамс кимна с глава.

— Няма нито вода, нито въздух. Всеки би стигнал до същото заключение.

Сътън поклати глава.

— Андерсън греши. Ако не бях човешко същество, никога нямаше да ме видиш. Аз изобщо не бих се завърнал обратно. Но аз тъгувах по Земята, а и очаквахте доклада ми.

— Не си бързал много — обвини го Адамс.

— Защото исках да се уверя напълно — каза Сътън. — Трябваше да бъда сигурен, разбираш ли? За да мога, като се завърна, да ви отговоря дали обитателите на Лебед представляват опасност или не.

— И какво се оказа?

— Те не представляват никаква опасност.

Адамс го изчака да продължи, но Сътън мълчеше.

Накрая Адамс попита:

— И това ли е всичко?

— Да, това е всичко — каза Сътън.

Адамс почука с лулата по зъбите си.

— Не ми се иска да изпращам там друг човек — заяви той. — Особено след като вече съм обявил пред всички, че ти ще събереш необходимата информация.

— Няма смисъл — рече Сътън. — Никой не може да се промъкне.

— Но ти успя.

— Да, защото бях първият. И понеже бях първият, ще бъда и последен.

Откъм другия край на бюрото Адамс студено се усмихна.

— Виждам, че доста държиш на тези хора, Аш.

— Те не са хора.

— Ами… същества тогава.

— Не са дори и същества. Трудно е да ти обясня какво точно представляват. Сигурно ще ми се изсмееш, ако ти кажа какво всъщност предполагам, че са.

Адамс изсумтя.

— Все пак опитай се да ми обясниш.

— Симбиотични абстракции. По-точно определение не мога да дам.

— Искаш да кажеш, че в действителност не съществуват? — удиви се Адамс.

— Напротив, съществуват и още как. Те са там и човек усеща присъствието им, така както аз твоето и ти моето.

— И можеш да се разбереш с тях?

— Да — потвърди Сътън. — Можеш да се разбереш с тях.

— Но никой не ще може да се промъкне отново, така ли?

Сътън поклати глава.

— Защо не зачеркнете Лебед от списъка? Просто си представете, че не съществува. Оттам не ви заплашва никаква опасност. Те никога няма да ни обезпокоят, нито пък ние ще проникнем някога там. Безсмислено е дори да се опитваме.

— Цивилизацията им не е ли техническа?

— Не — рече Сътън, — не е.

Адамс промени темата.

— Чакай да помисля. На колко години си, Аш?

— На шестдесет и една — отвърна Сътън.

— Хм — рече Адамс. — Съвсем хлапе си още. Животът ти едва сега започва.

Лулата му беше изгаснала и той намръщено разрови тютюна с пръст, за да се увери в това.

— Какви са ти плановете занапред?

— Нямам никакви планове.

— Но все пак възнамеряваш да останеш на служба при нас, нали?

— Това зависи от теб — каза Сътън. — Но предполагам, че не държиш да остана.

— Дължим ти заплата за цели двадесет години — осведоми го почти любезно Адамс. — И всичко ти се пази. Можеш да си получиш парите, когато си тръгнеш. Полагат ти се и три-четири години отпуска. Защо не си я вземеш сега?