Читать «Отново и отново» онлайн - страница 41

Сътън не отговори.

— Обади се някой ден — продължи Адамс. — Пак ще си поговорим.

— Няма да променя мнението си.

— Никой не те принуждава.

Сътън бавно се изправи.

— Съжалявам, че не искаш да ми се довериш — каза Адамс.

— Отидох там, за да свърша работа — заяви решително Сътън. — Задачата е изпълнена. Докладът ми е представен.

— Така е — съгласи се Адамс.

— Предполагам, че ще държиш връзка с мен — рече Сътън.

Очите на Адамс проблеснаха мрачно.

— Разбира се, Аш.

14

Сътън седеше спокойно на стола и му се струваше, че четиридесет години от живота му не бяха изминали.

Защото всичко изглеждаше така, сякаш се бе върнал четиридесет години назад… дори чаените чаши.

През отворените прозорци долитаха младежки гласове, чуваше се тропотът от стъпките на студенти, които вървяха по алеята. Вятърът шепнеше сред брястовете и този звук също му бе познат. Нейде далеч заби камбана, а съвсем наблизо се разнесе смях на момиче.

Доктор Рейвън му подаде чаша с чай.

— Мисля, че не съм сбъркал — каза той и примигна с очи. — Три бучки захар и без сметана.

— Да, точно така — отвърна Сътън, удивен, че той още помни.

Но да запомниш нещо, каза си той, е лесна работа. Струва ми се, че и аз си спомням почти всичко. Сякаш някогашните привички са се запазили ярки и непокътнати в съзнанието ми през дългите години в онзи чужд свят и търпеливо са чакали като драгоценни сребърни прибори, поставени на полицата, да настъпи времето, когато ще бъдат използвани отново.

— Помня разни дреболии — каза доктор Рейвън. — Дребни и незначителни неща, като например колко бучки захар да поставя в чая или пък какво е казал някой преди шестдесет години, но понякога забравям важни неща… нещата, които човек би трябвало добре да помни.

Бялата мраморна камина осветяваше сводестия таван, а университетският герб, гравиран върху бляскавата й повърхност, беше все така лъскав, както и в деня, когато Сътън го бе видял за последен път.

— Сигурно се чудите защо съм дошъл — рече той.

— Ни най-малко — заяви доктор Рейвън. — Всички мои ученици идват да ме видят. И аз се радвам, когато ви виждам. Това ме изпълва с гордост.

— А на мен самия ми се вижда чудно — продължи Сътън. — Мисля, че знам причината, но е много трудно да се обясни с думи.

— Тогава нека не се притесняваме — успокои го доктор Рейвън. — Спомняш ли си как беше някога? Просто седяхме, обсъждахме проблема и накрая, преди дори да сме разбрали, стигахме до същината.

Сътън се засмя.

— Разбира се, че си спомням, докторе. Спорните места в теологията. Основните различия при сравнителната религия. Но бихте ли ми казали нещо? Вие сте посветили целия си живот на религиите и знаете за земните и извънземните религии повече от когото и да било друг на Земята. Можеше да се придържате само към една вяра. Никога ли не сте се изкушавали да приемете чужда религия?

Доктор Рейвън остави настрана чашата си.

— Би трябвало да се досетя, че ще ме затрудниш — каза той. — Винаги си го правил. Просто притежаваш странната способност да задаваш трудни въпроси.