Читать «Отново и отново» онлайн - страница 35

Приклекна на пода до куфара и зарови из книжата. Стари писма, грижливо вързани на снопчета. Стара тетрадка от колежа. Защипани с кламер документи, чийто срок несъмнено отдавна бе изтекъл. Тетрадка с изрезки от вестници, които не бяха залепени. И класьор, подреден до средата с колекция от евтини марки.

Както беше приклекнал, запрелиства с любов страниците на класьора, връщайки се отново в детството. Евтини марки, защото нямаше достатъчно пари да си купи от по-скъпите. Марки с крещящи цветове, каквито му харесваха тогава. Повечето от тях бяха в окаяно състояние, но беше време, когато му изглеждаха чудесни.

Увлечението му по марките, припомни си той, бе продължило две или най-много три години. Ровеше се в каталози, разменяше и купуваше евтини серии марки, усвояваше странния жаргон на това хоби — перфорирани и неперфорирани марки, винетки, воден знак, дълбок печат.

Щастливият спомен го накара да се усмихне. Имаше марки, които би желал да притежава, но тъй като бе невъзможно, само ги изучаваше по илюстрации, докато запомни наизуст всяка една от тях. Вдигна глава и като се взря в отсрещната стена, се опита да си припомни как изглеждаха някои, но не можа.

Някогашното всепоглъщащо занимание бе погребано от повече от петдесет години, изпълнени с други всепоглъщащи дела.

Остави настрана класьора и отново се залови с куфара.

Още тетрадки и писма. Отделни изрезки от вестници. Гаечен ключ със странна форма. Оглозган кокал, който някога навярно е бил притежание и утеха на някое любимо, но вече забравено куче.

Вехтории, помисли си Сътън. Бъстър щеше да си спести доста време, ако просто ги беше изгорил.

Два стари вестника. Прояден от молци вимпел. Обемисто писмо, което никога не е било отваряно.

Сътън го хвърли върху купчината боклук, който бе извадил от куфара, сетне се поколеба, протегна ръка и отново го взе.

Марката беше доста особена. Поне по цвят.

Спомени проблеснаха в съзнанието му и той си я припомни такава, каквато беше я видял като момче… естествено, не самата марка, а изображението й в един каталог.

Наведе се над писмото и едва не ахна от удивление.

Марката беше стара, невероятно стара… невероятно стара и ценна… Господи, колко ли струва сега?

Опита се да разчете клеймото, но бе така избледняло с течение на времето, че беше станало съвсем нечетливо.

Бавно се изправи, отнесе писмото на масата и се приведе над него, като се опитваше да разгадае името на града.

БРИДЖ… УИС.

Навярно Бриджпорт. Ами УИС? Сигурно някой стар щат. При някаква отдавна забравена сред мрака на времето административна система.

Юли 198…

Юли, хиляда деветстотин осемдесет и някоя си година.

Отпреди шест хиляди години!

Неразпечатано писмо, изпратено по пощата преди шестдесет века. И захвърлено сред тази купчина вехтории наред с един оглозган кокал и странен гаечен ключ.

Неразпечатано писмо… с марка, която струва цяло състояние.