Читать «Отново и отново» онлайн - страница 22

— Вие сте Ашър Сътън, нали? — попита той.

Сътън кимна с глава.

— Аз представям един робот, известен като Бъстър. Може би си спомняте за него.

Сътън рязко се наведе напред.

— Дали си спомням за него? Ами че той ми беше като втори баща. Отгледа ме след смъртта на родителите ми. Не се е отделял от нашето семейство почти четири хиляди години.

Уелингтън отново се прокашля.

— Точно така — каза той.

Сътън се облегна назад, като мачкаше вестника с ръце.

— Само не ми казвайте…

Уелингтън успокоително махна.

— Не, нищо не му се е случило. Поне засега. Освен ако вие не решите да му създадете неприятности.

— Но какво е направил?

— Избяга.

— Господи! Избягал. И къде?

Уелингтън се размърда неспокойно на стола.

— Доколкото знам, към една от звездите на Тауър.

— Но това е много далеч — запротестира Сътън. — Почти на края на Галактиката.

Уелингтън кимна в знак на съгласие.

— Той си купи нов корпус и космически кораб, взе всичко необходимо…

— С какво ги е купил? — попита Сътън. — Бъстър нямаше никакви пари.

— О, напротив, имаше. Парите, които е спестявал за един период от, колко казахте, четири хиляди години. Бакшиши от гости, коледни подаръци и разни други неща. Доста нещо се насъбира… за четири хиляди години. Особено ако е вложено с лихва, нали знаете?

— Но защо? — попита Сътън. — Какво възнамерява да прави?

— Купи земя на една от новооткритите планети. Не се е измъкнал тайно. Заявката му е регистрирана, така че, ако пожелаете, лесно можете да го намерите. Използвал е фамилното ви име, сър. Това донякъде го безпокоеше, но се надяваше, че няма да му се сърдите.

Сътън поклати глава.

— Разбира се, че не — каза той. — Бъстър има право на това име толкова, колкото и аз.

— Значи нямате нищо против? — попита Уелингтън. — Имам предвид всичко това. В края на краищата той е ваша собственост.

— Не — каза Сътън. — Нямам нищо против. Но аз очаквах с нетърпение да го видя отново. Обаждах се до старата ни къща, но никой не отговаряше. Помислих си, че може да е излязъл някъде.

Уелингтън бръкна във вътрешния джоб на палтото си.

— Той остави писмо за вас — каза, докато му го подаваше.

Сътън взе писмото. Върху плика бе написано името му. Той го завъртя в ръцете си, но това бе всичко.

— Също така остави на съхранение при мен и един стар куфар — добави Уелингтън. — Каза, че съдържа някои стари семейни книжа, които може да ви заинтересуват.

Сътън седеше мълчаливо, втренчил невиждащ поглед в отсрещната стена.

Някога близо до портата растеше ябълково дърво и всяка година малкият Аш Сътън започваше да яде от ябълките, преди още да са узрели напълно, а Бъстър всеки път се грижеше за него с голямо търпение, докато мине кризата, но после го натупваше както трябва, за да го приучи да уважава собствения си метаболизъм. А когато съседското момче го бе набило на връщане от училище, именно Бъстър го заведе в задния двор и го научи да се бие не само с ръце, но и с глава.

Сътън неволно стисна юмруци при спомена за изпитаното задоволство и ожулените до кръв кокалчета. Съседското момче, припомни си той, трябваше да лекува цяла седмица синината под окото си и бързо-бързо се сприятели с него.