Читать «Отново и отново» онлайн - страница 23

— Относно куфара, сър — каза Уелингтън. — Искате ли да ви го изпратя?

— Да, ако обичате.

— Утре сутринта ще бъде тук — увери го Уелингтън.

Андроидът си взе шапката и се изправи.

— Искам да ви благодаря, сър, от името на моя клиент. Той ми каза, че ще проявите разбиране.

— Не само разбиране — каза Сътън. — Просто елементарната справедливост го изисква. Толкова години се е грижил за нас, че е заслужил свободата си.

— Довиждане, сър — рече Уелингтън.

— Довиждане — отвърна Сътън. — И много ви благодаря.

Една от русалките му подсвирна. Сътън й каза:

— Някой ден, хубавице моя, ще прекалиш с шегите си.

Тя му се изплези и се гмурна във фонтана. Вратата се затвори с щракване след Уелингтън. Сътън бавно отвори писмото и разгъна единствения лист:

„Скъпи Аш,

Днес посетих мистър Адамс и той ми каза, че се опасява, че може да не се завърнеш, но аз му възразих, че съм сигурен, че ще си дойдеш. Така че сега правя това не защото си мисля, че ти няма да се завърнеш и никога няма да узнаеш… Защото аз знам, че ще се върнеш. Когато ме изостави и пое своя път, аз се почувствувах остарял и никому ненужен. В една Галактика, където могат да се направят толкова много неща, аз не вършех нищо. Ти ми каза, че искаш само да живея в старата къща и да не се тревожа за нищо, и аз знам, че ти го каза само защото си добър и не би ме продал, дори и да съм ти съвсем непотребен. Затова сега ще направя нещо, за което винаги съм си мечтал. Ще се заселя на една планета. Изглежда доста хубава и аз бих могъл да правя нещо там. Ще я уредя добре, ще си построя дом и може би някой ден ще ми дойдеш на гости.

Твой Бъстър

П. П. Ако някога ти потрябвам, можеш да разбереш къде съм от земевладелческата служба.“

Сътън внимателно сгъна листа и го пъхна в джоба си.

Остана да седи на креслото, заслушан в ромоленето на потока, който течеше на окачената над камината картина. Запя птичка, в тихия вир почти до самата рамка подскочи риба.

Утре, мислеше си той, ще се срещна с Адамс. Може би ще успея да разбера дали той стои зад всичко, което се случи. Макар че защо трябва да е той? Аз работя за него и изпълнявам нарежданията му.

Сътън поклати глава. Не, едва ли е Адамс.

Но все някой трябва да е. Някой, който го чакаше да се върне, който дори и сега продължава да го наблюдава.

Сви мислено рамене, взе вестника и го разгъна.

Беше „Галактически новини“ и за двадесет години форматът не бе променен. Неизменните колонки, отпечатани със сиво мастило, изпълваха страницата, прекъсвани само от кратки заглавия. Новините от Земята започваха от горния ляв ъгъл на първата страница, следвани от марсиански и венериански новини, после колонката за астероидите и колонка и половина за спътниците на Юпитер… и накрая идваха далечните планети. Знаеше, че новините от другите части на Галактиката се намират на вътрешните страници. По няколко изречения за всяко събитие. Също като някогашните клюкарски колонки в провинциалните вестници отпреди много векове.

И все пак, мислеше си Сътън, като оглаждаше смачкания вестник, това е единственият начин да се представи цялата информация. Имаше толкова много новини… новини от много светове, от много сектори… новини за хора, новини за андроиди и роботи, новини за извънземни същества. Отделните съобщения трябваше да се съкращават, сбиват и сгъстяват, докато една дума заместеше сто други.