Читать «Отново и отново» онлайн - страница 24

Разбира се, имаше и други вестници, издавани в отдалечените райони, и те съобщаваха местните новини с повече подробности. Но на Земята имаше нужда от общогалактически обзор на новините… защото Земята бе столицата на Галактиката… една планета, превърната в столица… планета, която не произвежда хранителни продукти, няма промишленост и единствените й функции са да управлява. Планета, където всеки сантиметър от повърхността се обработва като парк или градина.

Сътън прегледа набързо колонката за Земята. Земетресение в Източна Азия. Нови подводни строежи за настаняване на извънземни служители — дипломатически представители, чиито родни планети са покрити изцяло с вода. Три новопостроени космически кораба за Деветнадесетия сектор. И най-накрая:

„Ашър Сътън, агент за специални поръчения към Отдела за галактическо разследване, се завърна днес от 61-вата от Лебед, където бе изпратен преди двадесет години. Още преди няколко години бе изгубена всякаква надежда, че ще се завърне. Веднага след приземяването му около кораба бе поставена охрана, а самият той бе изолиран в хотел «Орион». Невъзможно бе да се срещнем с него и да го интервюираме. Наскоро след пристигането си е бил предизвикан на дуел от Джефри Бентън. Мистър Сътън е предпочел нетрадиционен дуел и оръжие — пистолет.“

Сътън прочете съобщението още веднъж.

„Невъзможно бе да се срещнем с него…“

Хъркимър бе казал, че във фоайето има журналисти и фоторепортьори, а десет минути по-късно Фердинанд се беше заклел в противното. Никой не му беше звънил. Никакви опити да се свържат с него. А може и да е имало, но са били ловко осуетени. Осуетени от същия човек, който го е причакал, от същата сила, която се намираше в стаята, когато прекрачи прага.

Пусна вестника на пода и се замисли.

Предизвикал го бе на дуел един от най-добрите, а може би и най-добрият измежду онези, които се развличаха с дуелиране.

Старият семеен робот бе избягал… или е бил принуден да избяга.

Всички опити на представители на пресата да се свържат с него са били осуетени.

Видеофонът измърка и той подскочи.

Позвъняване.

Първото, откакто бе пристигнал.

Завъртя се на стола и щракна ключа.

Появи се лице на жена. Гранитносиви очи, кожа с цвят на магнолия и ореол от медночервена коса.

— Казвам се Ева Армър — каза тя. — Помолих да ме изчакате в асансьора, помните ли?

— Познах ви — рече Сътън.

— Обаждам се, за да ви се извиня.

— Не е необходимо…

— Разбира се, че е, мистър Сътън. Вие сте си помислили, че ви се присмивам, а в действителност не беше така.

— Смешен бях — каза й Сътън. — Имахте право да се смеете.

— Ще ме поканите ли на вечеря? — попита тя.

— Разбира се — отвърна той. — За мен ще бъде истинско удоволствие.

— А после ще отидем някъде — предложи тя. — Ще прекараме една чудесна вечер.