Читать «Отново и отново» онлайн - страница 21

— Това ми е добре известно — каза Сътън.

А в същото време си мислеше: „Няма нищо чудно. Няма нищо чудно, че тази Лига за равенство я считат за банда от шарлатани. Смахната лелка, недодялан и мръсен дебеланко, пенсиониран капитан, който няма какво друго да прави и се чуди как да убива времето.“ Стивънс продължаваше да говори:

— Робството между хората е премахнато преди хиляди години. Но днес отново съществува робство, наложено от биологическите хора на произвежданите по изкуствен път. Защото андроидите са собственост на хората. Те не са господари на собствената си съдба, а са слуги на една тъждествена форма на живот… еднаква с тях във всяко отношение, с изключение на факта, че едните се размножават биологически, а другите са стерилни.

Това, помисли си Сътън, несъмнено го е научил наизуст от някоя книга. Знае си урока като застрахователен агент или продавач на енциклопедии.

После попита гласно:

— Какво искате да направя аз?

— Искаме да подпишете една петиция — каза мисис Джеликоу.

— И да направя доброволно пожертвувание?

— Разбира се, че не — отвърна Стивънс. — Вашият подпис е достатъчен. Нищо друго не искаме. Ние винаги се радваме, когато уважавани хора минават на наша страна, че всички мислещи мъже и жени в Галактиката виждат справедливостта.

Сътън изтика назад стола си и се изправи.

— Моето име едва ли се радва на голямо уважение — каза той.

— Но, мистър Сътън…

— Одобрявам целите ви, но не вярвам, че методите, с които възнамерявате да ги осъществите, са най-правилните — каза Сътън.

После леко се поклони, а те продължиха да си седят по местата.

— А сега трябва да ида да похапна — рече той.

Вече бе стигнал до средата на фоайето, когато някой го хвана за лакътя. Той се обърна рязко почти разгневен. Беше Хамилтън, стиснал в ръка износеното си кепе.

— Забравихте нещо — каза той и му подаде брошурите, които Сътън бе оставил на пода.

8

Звънецът на бюрото звънна и Адамс натисна с палец лостчето.

— Да — каза той. — Какво има?

Думите на Алис звучаха несвързано.

— Папката, сър. Досието на Сътън.

— Какво е станало с досието на Сътън?

— Няма го, сър.

— Сигурно е потрябвало на някого.

— Не, сър, не е това. Откраднато е.

Адамс скочи.

— Откраднато!

— Откраднато — потвърди Алис. — Точно така, сър. Преди двадесет години.

— Но двадесет години…

— Проверихме системите за сигурност — каза Алис. — Откраднато е точно три дена след излитането на Сътън към 61-вата от Лебед.

9

Адвокатът се представи под името Уелингтън. Бе покрил челото си с тънък слой безцветен лак, за да скрие татуирания знак, но при по-внимателно вглеждане той се забелязваше. А гласът му бе типичен глас на андроид.

Той постави много грижливо шапката си върху масата, седна внимателно на стола и сложи на колене кожената си чанта. След това връчи на Сътън някакъв свитък.

— Вестникът ви, сър — каза той. — Беше пред вратата. Помислих си, че може да ви потрябва.

— Благодаря — рече Сътън.

Уелингтън се прокашля.