Читать «47 ронини» онлайн - страница 240
Джоан Виндж
И май наистина не беше, само че кървеше лошо, а в момента той не можеше да направи нищо, за да спре кръвта. Изтръпването, което бавно започваше да обхваща тялото му, не беше породено само от студа. Спомни си, че много двубои с мечове завършваха с това, че един от биещите се умираше от кръвозагуба, а не толкова от някой силен удар с меч. Трябваше скоро да сложи край на тази битка.
Стисна дръжката на
Кай се съсредоточи върху меча в ръцете си и усети пулсираща болка в белезите на челото си. Не й обърна внимание, както бе спрял да обръща внимание и на всичко останало, но за миг успя да зърне бледата аура, която искреше около острието на меча му. Независимо дали тя щеше да му даде силите да нанесе финалния удар, или щеше да хвърли върху него вечно проклятие, той нямаше друг избор. Отвори съзнанието си за потока на енергията
„Да!“ — отговори сам на въпроса си. Усети как нещо в съзнанието му започна да се развива — беше жестоко и изкушаващо усещане, което правеше всичко останало, което знаеше, да изглежда безсмислено. Наясно беше само с това, че беше изключително лесно да разруши в себе си всичко, което желаеше — любовта, надеждата, самоуважението… дори демоническата си същност.
Вече можеше да види лъчистата енергия на