Читать «47 ронини» онлайн - страница 241

В очите зад демоничната маска отново проблесна нещо. Този път и в тях се усещаше някаква тревога. Серисто-жълтите ириси започнаха да светят — отначало съвсем леко, а постепенно около тях се оформи ярък червено-оранжев кръг, сякаш се загряваха на бавен огън. Демонът можеше да разпознае друг демон, когато го види. Кай се засили към него и вдигна меча си, като си забрани повече да се чувства като жертва — беше време той да стане ловецът.

Оиши стоеше и се взираше в подпухналото лице на Кира и в ужасените му очи. На собственото му лице се изписа отвращение, докато продължаваше да държи пред Кира тантото на господаря Асано.

— Време е да разбереш колко огромна бе смелостта на господаря Асано — каза той.

Държеше тантото и чакаше, и от ръцете му капеше кръв. Чакаше да види дали Кира щеше да прояви достатъчно сила на волята, за да поеме отговорност за собствения си живот и да признае злото, което беше причинил на останалите.

Господарят Асано не беше направил нищо, с което да заслужи смъртта си. Той беше подло измамен от Кира и беше пожертвал живота си в полза на другите, показвайки смелост и чест. Беше поел отговорността да защити семейството си и хората около себе си, надявайки се, че с това си действие ще спаси рода Асано и Ако от съдбата, която знаеше, че ги очаква.

Кира направи гримаса и се отдръпна от кинжала, кръвта и всичко, което олицетворяваше той, сякаш сам вярваше, че ръцете му не са изцапани с невинна кръв само защото винаги бе използвал други да свършат мръсната работа — хора или йокай винаги бяха неговите маши.

— Твоят господар се опита да ме убие, докато спях! — изкрещя Кира. — Той наруши законите на страната…

— А ти наруши законите на природата — прекъсна го Оиши и го изгледа отвисоко с безмилостния поглед на Бишамон — самурайския бог на правосъдието. Когато Кира отново не посегна да вземе тантото, Оиши коленичи и обърна острието в ръцете си. После го заби дълбоко в корема на Кира и го дръпна рязко нагоре и настрани, както беше направил господарят Асано, докато самият той против волята си беше наблюдавал последните мигове от живота и страданията на знатния си господар и беше очаквал знак, за да действа, да прекрати агонията му по единствения възможен начин, като убие човека, когото почиташе, уважаваше и на когото вярваше най-много.

Кира издаде ужасяващ звук. Не можа да повярва на случващото се. Погледна объркан надолу и собствените му смесени с кръв черва се изсипаха в ръцете му, разпилявайки се по елегантните, богато избродирани сватбени одежди в ужасяваща маса от пурпурно и червено.

Оиши остави кинжала в раната му и се изправи. По лицето му потекоха парещи сълзи за пръв път след онзи ужасен ден преди година, докато пресичаше стаята, за да вземе захвърления преди това демонски меч.

Изправи се отново пред Кира и вдигна меча над главата му.

— В името на господаря Асано от Ако — промълви тихо.

Агонизиращите очи на Кира се разшириха от ужас и той наведе главата си, приемайки удара на милостта, който щеше да сложи край на мъките и живота му.