Читать «47 ронини» онлайн - страница 238

Огледа стаята, обхождайки с поглед един след друг рисуваните панели, като този път умишлено не обръщаше внимание на твърде сходните пейзажи с дървета и птици, а се опита да се възползва от факта, че стените бяха от полупрозрачна хартия, която лесно разкриваше светлините и сенките от другата страна. Огледа внимателно панелите около мястото, откъдето му се беше сторило, че бе дошло скърцането. Успя да различи лека сянка зад един от хартиените паравани.

Свали ръката, притискаща раната на рамото му, и я избърса от кръвта, преди да измъкне отново катаната си и да се приближи внимателно към панела със сянката. Подмина го нарочно. В мига, в който дочу слабо проскърцване зад себе си, се обърна рязко и замахна с меча, нанасяйки отвесен удар.

Демонското острие на тенгу меча сякаш притежаваше собствено шесто чувство — за зла ирония такова, че раздра хартиения панел и съсече рамото на Кира по същия начин, по който той беше ранил Оиши. Кира изрева и се строполи по гръб, а Оиши се обърна рязко и нахлу през стената в съседната стая, за да се изправи най-накрая лице в лице с човека, когото бе започнал да мрази повече, отколкото обичаше собствения си живот.

Кира се беше изправил на крака и също кървеше, но катаната и уакизашито му бяха извадени от ножниците. Цялото му държане се бе променило като очите на котка: стойката му бе на опитен боец, сякаш внезапно си беше спомнил — сега, когато животът му наистина бе в опасност, а възможностите на противника му да се бие бяха намалени от двете наранявания — че беше добър майстор на меча.

Оиши се хвърли безразсъдно към него, подтикван от болката на спомените, които пронизваха съзнанието му като острие на кама — унижение, загуба и скръб, жестокост, физическа болка и мъчителна смърт — всеки съсипан живот, всяко преживяно предателство, от най-дребното до най-отвратителното, го бяха довели до този момент. Душата му се изпълни с непреодолимото желание да види човека, застанал пред него, мъртъв — желание, което надделяваше над всякаква честност и почтеност. В тази стая бяха само те двамата, но навън хората му водеха битка за живота си. Това беше война — най-страшното изпитание в живота на хората — и в момента в сърцето му нямаше и следа от благородните принципи на Бушидо. Намираше се в свят на демони и сега най-сетне разбра, че всеки човек носеше по нещо демонично в себе си.

Изведнъж Кира се хвърли към него, използвайки двата меча в смъртоносен финт и пробождане, но дори и най-умелите техники, които той владееше, не можеха да се мерят с яростта на Оиши. Ронинът парира удара му с меча си и изби от ръката му уакизашито. С яростна серия от удари успя да отвърне на всеки замах на катаната на Кира и скоро го принуди да премине изцяло в защита — положение, което той трудно можеше да задържи дълго.

Оиши изблъска и притисна другия мъж в края на стаята, както Кай го беше притиснал в ъгъла на арената на Деджима и го беше пребил в пристъп на луда ярост, срещу която никой здрав разум не можеше да се пребори.