Читать «47 ронини» онлайн - страница 234

Почисти меча си и го прибра в ножницата, поглеждайки към петната от кръв, които беше оставил върху постелките на пода. Е, поне можеше да проследи капките от собствената си кръв до изхода…

И точно тогава му хрумна, че така можеше да проследи и Кира. Госпожица Мика беше белязала Кира като плячка, когато го бе наръгала с камата. Без значение колко сериозна беше раната му, тя беше достатъчна, за да остави кървави дири.

Оиши се върна обратно по своя път до първата врата. Приклекна и огледа внимателно безупречно чистата рогозка пред вратата, през която Кира беше влязъл в първата стая. Ето! Явно не беше чак толкова безупречно чиста. Забеляза малка капка кръв, явно не от неговата ръка, върху татамито до входа; докосна я с пръст — беше все още влажна.

Започна да оглежда пода по-внимателно, докато забеляза още една кървава капка, а след това още една и още една… всички водеха право към плъзгащия се панел, през който трябваше да мине. Плъзна го настрана и пристъпи в съседната стая, следвайки капките от кръвта на Кира до друга врата.

Отвори и нея, за да открие друга стая. Продължи да следва кървавите капки през лабиринта от помещения.

В последната стая обаче нямаше никакви следи, сякаш Кира се беше усетил, че кръвта му оставя диря, или се бе почувствал достатъчно спокоен, за да спре и да направи някаква превръзка на раната си. Беше решил, че е достатъчно безопасно, за да спре да бяга, но не и да спре да се крие в безполезен опит да спаси жалкия си живот от отплатата, която заслужаваше.

Оиши беше сигурен, че ще го намери някъде в тази стая. Извади отново меча си и възможно най-тихо обиколи стените, ослушвайки се за звуци, като отваряше всеки плъзгащ се панел със свободната си ръка.

Беше обиколил почти половината стая и тъкмо посягаше да отвори следващия панел, когато мечът на Кира се стрелна през един отвор и се заби дълбоко в рамото му.

Докато Кай помагаше на Мика да се изправи, изведнъж нечия сянка падна върху тях. Кай вдигна глава точно навреме, за да види как гигантски, облечен в стоманена ръкавица юмрук, появил се сякаш от нищото, се стовари с всичка сила в гърдите му и го повали на земята.

Воинът на Кира с демонска маска мина край Мика, сякаш тя не съществуваше, и се насочи към мястото, където лежеше Кай. Още докато вървеше, измъкна синьо-черното си одачи, готов да довърши битката, която бяха започнали още преди година на арената в замъка Ако, когато двубоят им пред шогуна бе нарушил равновесието на целия им живот и ги беше запратил в бездънната яма на съдбата.

Кай се изправи, залитайки, тъй като краката му се хлъзгаха върху падналия пресен сняг. Беше зашеметен от удара и от това кой го беше нанесъл, но и в същото време не изглеждаше изненадан. Направи знак на Мика да стои настрана на безопасно разстояние и измъкна меча си, знаейки, че ще му е нужна цялата концентрация, за да запази живота си.