Читать «47 ронини» онлайн - страница 236

Прилив на пречистваща енергия се вля в съзнанието му, подобно на освежаващ вятър, и той вдигна катаната си, за да посрещне атаката на приближаващия се воин. Двамата започнаха да се обикалят един друг подобно на хищни животни. В същия миг отвън долетяха далечни звуци на битката, която все още се водеше между останалите ронини и хората на Кира. Всичко, дори присъствието на Мика, престана да има значение, когато светът около него се сви до границите, в които двете им тела се дебнеха едно друго.

Кай остави сетивата си да бъдат обхванати от тишината и цялото му внимание се насочи към това да следи и най-малките движения на противника си, както и своите собствени. Чу как краката им се плъзгаха съвсем тихо по покрития с паваж двор, където вече се беше образувала тънка кора от заледен сняг. Прецени каква част от енергията си беше изразходил в битката, за да достигне дотук и да влезе на Пътя на йокай, за да убие демоничната змия. Прецени и колко кръв беше изгубил от всяка рана и драскотина по тялото си — все неща, от които не трябваше да се страхува, а просто да направи правилната преценка. Това бяха неговите ограничения — винаги имаше ограничения — а те можеха да бъдат преодолявани, но не до безкрай.

Припомни си какъв бе бойният стил на врага му и как можеше да се защити от огромната сила на демона, но нямаше никаква представа докъде се простираха възможностите на противника му, не знаеше дали взривът въобще го беше засегнал. Така или иначе, скоро щеше да разбере.

Напрегнатото им обикаляно изведнъж прерасна в експлозия от движения, щом воинът го нападна пръв, по-бързо, отколкото очите му можеха да го проследят. Мечът му посрещна оръжието на демона, устремило се към главата му, парира удара и се плъзна под ръката на гиганта, а в това време оръжието на противника му издрънча, уцелвайки каменните плочи зад него.

Кай се завъртя обратно, използвайки инерцията от плъзгането си по снега, за да замахне по-бързо и по-силно със собствения си меч, но пред очите му избухна рояк от искри, тъй като демонското оръжие се плъзна по острието му, отскочи от дръжката му и едва не отнесе главата му. Явно състезателят на Кира също не беше забравил техниките му.

Кай остави погледа си разфокусиран за миг, само колкото одачи и огромната фигура зад него да се превърнат в едно движещо се цяло сред гората от фенери и купчините каменни отломки. Отново съсредоточи цялото си внимание върху меча на демона, оставяйки съзнанието си да се рее свободно, а тялото си да следва инстинктивните движения, които изпреварваха с една стъпка всяка негова мисъл.

Нападаше и парираше удари, скачаше и риташе, плъзваше се напред и отскачаше встрани, използвайки умело всички опасно надвиснали наоколо предмети като средства за разсейване на противника и защита. Съзнанието му забелязваше само сянката от светкавично движение, което сливаше тела и оръжия в едно цяло, превръщайки ги в бесен водовъртеж на хаоса. Искрите от метал, срещащ друг метал, оглушителният трясък и унищожителната сила на всеки отблъснат удар продължиха, докато Кай започна да усеща как костите му щяха да се разцепят от болка, въпреки че нито един от двамата не беше успял да нанесе и един точен удар на противника.