Читать «47 ронини» онлайн - страница 18

Той й беше обещал, че един ден душата на любимата им съпруга и майка ще се върне на този свят, както ще се случи и с техните души, и те ще се видят отново. Подобно на сезоните, техният външен вид ще е променен, но душата е като земята — преражда се за нова пролет след всяка зима, още по-красива, защото известно време си е почивала спокойно.

Мика примигна и тръсна глава. Тогава не бе разбрала какво се опитва да й каже баща й. Но сега внезапно сякаш прозря напълно думите му… Колко странно бе, че когато беше с Кай, винаги виждаше себе си и живота си в някаква съвсем различна светлина.

Като приближи до него, той обърна глава, направи няколко крачки встрани, приклекна и се взря в клоните на един храст, сякаш забравил за присъствието й.

Тя тъкмо се канеше да го извика по име, когато Кай вдигна ръка и прошепна:

— Спри!

Стресната, Мика затвори уста и приклекна тихо до него. Той повдигна единия клон на храста, който разглеждаше.

— Шшшт! Погледни… какво виждаш?

Тя се втренчи в храста.

— Клон — обяви разочаровано очевидното.

— Не — момчето поклати глава, показвайки й мястото, където клонът беше счупен. — Това е от елен. Поел е по тази пътека — Кай посочи надалеч по билото на хълма. Той вдигна глава, очите му проследиха нещо, невидимо за нея. — Крие се в… онзи гъсталак.

В далечината, сякаш почувствал погледа му, един елен изскочи от храстите и се втурна с големи подскоци навътре в гората.

Мика го наблюдаваше усмихната как се отдалечава, любувайки се на грациозността и лекотата на движенията му, докато той се скри от погледа й. В съзнанието й тайнствената връзка между духа на Кай и този на горските създания изглеждаше почти като чи — мистичната енергия, която изпълваше вселената и обединяваше всички неща, от най-простото камъче до царството на боговете.

Още от малка тя бе чела много томове и свитъци за свещените религии шинтоизъм и будизъм, но те представляваха само безкрайни страници с канджи, които трябваше прилежно да преписва, и нищо повече. В лицето на Кай, толкова познато и все пак някак различно по начин, който не можеше да определи, Мика бе открила красота, каквато не бе виждала преди, а в очите му имаше някакво тайнствено знание, нещо, което не бе съзирала в погледа на никой друг.

В замъка Ако някои хора още шушукаха, че той не е човек, но щом твърдяха това, как можеха да не виждат, че сред тях живее тенин, а не демон? Възрастните водеха безкрайни разговори на чаша чай или саке за Просветлението и как да го постигнат, но въпреки това бяха изпратили един небесен пратеник, който бе дошъл при тях, да чисти на кучетата.

Кай бе приел работата смирено, без да се оплаква. И вместо да се бои да отиде при кучетата, той бе влязъл в територията на глутница от ръмжащи полудиви зверове, от които тя основателно се страхуваше, и ги бе превърнал в добре възпитани животни, които го посрещаха с нетърпелив лай и дружелюбно размахваха опашки.