Читать «47 ронини» онлайн - страница 16

— Аз… не, тоест, да, тоно, винаги сме се стремели да я възпитаваме така, че да бъде дъщерята, каквато вие искате да бъде…

— И доколкото виждам, тя все още е такава — каза господарят Асано и се усмихна успокоително.

— Досега — Хару-сан сключи ръце в скута си. — Никога преди не се е държала така непослушно и просто ни се струва… — главната гувернантка сведе очи.

— Нали не се каните да ми кажете, че момчето е йокай, който я е омагьосал? — развеселеното изражение на лицето на господаря Асано се смени с досада още преди Хару-сан да вдигне глава.

— Не, тоно — отвърна тя неохотно. — Но дори Кай да е само едно обикновено момче и да няма намерение да й навреди… той е хинин.

Оиши трепна, когато главната гувернантка спомена названието, което никой друг не се бе осмелил да произнесе на глас пред господаря Асано, въпреки загрижеността им за странностите на момчето. Хинин означаваше „не-човек“ и макар да не се вземаше в буквалния му смисъл, той донякъде беше верен. С това име се назоваваше утайката на обществото, включваща бивши затворници, скитници, мелези, всякакъв вид изгнаници… с една дума, невидимите хора, които оцеляваха в пукнатините на едно общество, където принадлежността към дадена класа и рангът определяха всичко: идентичността на човека, неговата съдба. Дори просяците в Едо си имаха съюз с определен водач, в съответствие със закона. Хинин нямаха нищо.

— Момчето може и да не разбира какво означава това, но Мика-химе го знае много добре. Ако я видят с него, особено без нейните придружителки… Той може и да е демон — Хару-сан поклати глава със стиснати очи, сякаш дори мисълта за това беше твърде непоносима. — Моля ви, тоно, опитахме всичко, за да я накараме да слуша. Ако поговорите с нея, само този път… Тя ще уважи желанието на баща си, сигурна съм в това.

С помрачняло лице и също толкова мрачен тон господарят Асано отговори:

— Чух становището ви, Хару-сан. Ще говоря с дъщеря ми. И с Кай.

— Тоно, а дали той ще ви послуша? — осмели се да попита Оиши. — Дали е способен да разбере как това би могло да навреди на Мика-химе? Трябва да го изгоните, за да сме сигурни, че той…

— Кай ще разбере. Убеден съм, че по-скоро ще умре, отколкото да навреди на Мика, по какъвто и да е начин — Асано изгледа намръщено самурая. — Както изглежда, Кай си знае мястото по-добре от дъщеря ми… въпреки че той има потенциал един ден да стигне много по-далече. Оиши, не забравяй, че хинин не е каста, в която човек се ражда, а там го захвърля съдбата. Той може да изпадне дотам, че да стане невидим за другите хора, но с достатъчно силна воля може да промени хода на съдбата, може да промени живота си. Вярвам, че Кай притежава такава сила. Надявам се само, че когато той го докаже, ти ще си там, за да се увериш лично в това.

Младият самурай се поклони, за да скрие руменината, избила на лицето му. Но дълбоко в себе си взе дръзкото решение, че едно нещо никога няма да види — момчето мелез от кучкарника да се ожени за дъщерята на даймио. Защото без значение какво щеше да направи Кай, за да се издигне в обществото, той никога не можеше да стане самурай. Чувствайки, че аудиенцията е към края си, Оиши се изправи и прикри своето унижение от мъмренето, което беше получил, като протегна ръка, за да помогне на Хару-сан да стане.