Читать «47 ронини» онлайн - страница 15

Обаче, когато те седнаха на меките татами пред ниското му писалище, лицето му изведнъж се намръщи, сякаш внезапно бе осъзнал какво би могло да ги събере заедно.

— Да не се е случило нещо с дъщеря ми?

— Не, тоно! — отговори бързо и малко прекалено високо Оиши. Той си пое дъх и пак сведе глава. — Простете ми, тоно, не се е случило нищо лошо. Но… Хару-сан помоли за аудиенция, защото гувернантките на Мика-химе искат да изразят своята загриженост за… ъъъ… — той погледна с надежда към главната гувернантка.

— Асано-сама — каза Хару с далеч по-мек тон, отколкото бе разговаряла с младия самурай, но все пак твърдо решена да се изкаже. — Дъщеря ви започна да се държи много непристойно. Тя настоява да прави дълги разходки извън крепостните стени.

Господарят Асано повдигна вежди.

— Пролетта току-що настъпи и дърветата цъфнаха, а тя е в пролетта на живота си. Защо да не иска да се наслади на красотата на природата? Да не би вие и гувернантките да сте прекалено остарели, за да я следвате? — той се усмихна кисело.

Хару се изчерви и отново сведе глава.

— Съвсем не, тоно! И повярвайте ми, ще пожертваме всичко, за да бъде Мика-химе щастлива. Но досега никога не сме имали този проблем с нея. Едва… едва след като… — тя млъкна, сякаш внезапно си спомни какво бе отношението на господаря Асано към момчето, независимо какво си мислеше тя за него. — … Кай дойде тук. Сега, по време на разходките ни навън, Мика-химе бяга от нас винаги, когато може. Не идва, когато я викаме, и тича… тича без сандали! — тя бръкна в единия широк ръкав на робата си и измъкна малък сандал, очевидно принадлежащ на Мика.

— След като Кай…? — повтори Асано. Оиши никога досега не бе виждал господаря си объркан два пъти в един и същи ден, още повече по време на един разговор.

— Всеки път, когато изчезне, тя отива да се срещне с това момче! — Хару-сан сви неодобрително устни. — Когато я намерим, те винаги са заедно.

— И какво правят? — попита господарят, като лицето му отново стана загрижено.

— Ами, един път газеха в потока… дрехите й бяха подгизнали и тя можеше да се разболее. Друг път си подхвърляха един кален сандал. А веднъж седяха на самия край на скалата, точно до старата наблюдателна кула. Краката им висяха над бездната! Мика-химе каза, че „само се любували на красивата гледка“.

— Гледката наистина е красива — отбеляза господарят Асано. Той взе ветрилото, което лежеше на писалището му, и го отвори, като се взря в написаното или нарисуваното на страната, която гледаше към него. После вдигна очи. — Да не би да се държаха за ръце?

Лицето на Хару-сан се смръщи, сякаш бе яла стипчива райска ябълка.

— Разбира се, че не! Ако имах и най-малкото подозрение, веднага щях да дойда при вас.

— Когато бяхме млади, двамата с жена ми често се държахме за ръце на онова място — господарят Асано погледна за миг надолу към ветрилото, без изобщо да ги забелязва. Но след това той рязко го затвори и пак насочи вниманието си към Хару. — Значи ми казвате, че дъщеря ми се държи като разглезено хлапе. Мислех, че е ваше задължение да обуздаете този род поведение. Тя е дъщеря на даймио, а не богиня.