Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 89
Гордън Диксън
— Безбожници! — промърмори той. С това приключи темата. Но на другия ден отново я подхвана.
— А какво ги прави герои в очите на обществеността?
— Обикновено победата над по-зрял, вече извоювал си име противник, независимо дали е престъпник или друг герой. — Тъй като по погледа му разбрах, че е съгласен с мен, реших да рискувам и продължих: — Например ако войските на Сдружението успеят да победят в директна схватка равни по численост войници на Дорсай…
Съгласието, изписано на лицето му, бе сменено от изражение, което не бях виждал досега. Две-три секунди просто ме зяпаше с отворена уста, след това ми хвърли поглед, които приличаше на изригваща от гърлото на вулкан разтопена лава.
— За глупак ли ме мислите? — избухна той. Ала скоро лицето му омекна и ме погледна с любопитство. — Или самият ти си глупак, а? — Продължи да ме гледа втренчено и накрая кимна. — Да-а, точно така. Този човек е един глупак, роден на Земята.
Обърна се и даде да се разбере, че за днес интервюто е приключило.
Изобщо не обърнах внимание на факта, че ме помисли за глупак. Това беше още една застраховка преди решителния миг на моя ход, с който щях да го подмамя. Но, кълна се в живота си, така и не разбрах кое го накара да реагира по толкова странен начин. Не бях спокоен — моето предположение за дорсайците не ми изглеждаше чак толкова глупаво. Първо си помислих дали да не попитам Джеймтън, но здравият ми разум надделя и ме предпази от тази стъпка.
Най-сетне дойде решителният ден и Брайт се осмели да ми зададе въпроса, за който бях сигурен, че рано или късно ще ми бъде отправен.
— Журналисте — произнесе той, застанал пред мен леко разкрачен с ръце на гърба и с поглед, реещ се навън през огромното — от пода до тавана — стъкло на офиса му.
— Сър? — тъкмо бях влязъл при него, след като получих поредната покана. Като чу гласа ми, той рязко се обърна и впи в мен огнения си поглед.
— Казахте, че хората стават герои в резултат на победи над по-зрели, вече извоювали си име противници. Като любимци на обществеността споменахте дорсайците и Екзотика.
— Точно така — потвърдих аз, докато се приближавах към него.
— Безбожниците от Екзотика! — промърмори той под носа си. — Те използват наемници. Какво му е героичното да побеждаваш с помощта на наемници, дори и да е лесно и евтино?
— Ами тогава защо не спасите някой, който има нужда от помощ? — невинно попитах аз. — Подобна постъпка би ви създала нов, и то нелош имидж в очите на обществеността. Нали знаете, че Сдружението не се слави с такава дейност?
— И кого да спасим? — в погледа му се четеше недоверие.
— Е, винаги се намират малки групи, които твърдят, че са низвергнати от някои по-силни хора. Друг е въпросът дали имат право… Нима към вас не са се обръщали дисидентски групи с предложение да наемат войските ви да участват в метежи против законните правителства на планетите? — направих лека пауза. — О, да, забравих за Нова Земя и Северния Раздел.
— Не получихме добри отзиви за мисията ни в Северния Раздел — заяви Брайт. — И вие отлично знаете този факт!