Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 91

Тези, които твърдят, че храната, жените, силните питиета и даже наркотиците доставят максимално удоволствие на човешката душа, са абсолютни глупаци. Защото изброените неща предлагат само бледо подобие на екстаза, изпитван, когато човек се занимава с нещо, което изисква от него всичко и го завладява напълно, до мозъка на костите му, но и то не му е достатъчно.

Всички, които не мислят така, са глупави. Нито едно велико нещо не е постигнато лесно. Нито една картина, нито едно музикално произведение, нито една поема, нито една скулптура и нито една държава не са се появили на бял свят като отплата за услуга. Партенонът не е бил построен просто така, а за Термопилите не са се сражавали за чест и слава. И Бухара е била разграбена, и Китай е стенел под монголски ботуш не само заради жаждата за власт и плячка. Отплатата за всички тези неща е било самото им изпълнение.

Да се владееш и да използваш себе си като оръжие в собствените си ръце, като по този начин създаваш или разрушаваш неща, които никой друг не може да създаде или разруши — точно това е най-голямото удоволствие, известно на човека! Човек, който е държал в ръцете си длето и е пуснал на свобода ангела, затворен в гранитния блок, или пък човек, който е въртял меч и е оставял бездомни души, напуснали телата на смъртните му врагове — тези хора са имали възможността да изпитат удоволствието, предназначено само за богове и демони.

Това почувствах и аз след две години, дори по-скоро.

Сънувах, че държа в ръцете си мълнии и с тях управлявам четиринадесетте планети, както аз искам. Вече усещах, че се справям със светкавиците много добре. Най-сетне истинските ми възможности изплуваха на повърхността. Сега знаех какво означава липсата на реколта на Фрийланд за тези, които имат нужда от професионално обучение на Касида, но не могат да платят за него. Разбирах защо постъпват по един или друг начин хора като Уйлям от Сета, Блейн от Венера или Сейън от Екзотика — все хора, които променят и направляват междузвездните събития, и предвиждах резултатите от техните действия. Така винаги се оказвах на местата с най-интересни събития и пишех статии за тях още преди да са станали, докато накрая колегите ми започнаха да мислят, че или съм наполовина дявол, или съм провидение.

Не ми пукаше какво мислят. Вълнуваше ме кога най-после ще настъпи часът на тайното ми отмъщение. Чувствах скрития меч в ръката си — моето оръжие за унищожаване.

Вече не се съмнявах — макар че не го обичах, Матиас бе прозрял същността ми и откакто умря, сякаш бях приел неговата антивяра, и то със сила, която той никога не би могъл да си представи.

Както и да е. Сега отивах при Пиърс Лийф. Чакаше ме пред вратата на кабинета си. Сигурно отдолу са се обадили и са го предупредили, че се качвам. Подаде ми ръка за поздрав и задържа моята, докато ме вкара вътре и затвори вратата зад нас. Не седнахме около масата, а се настанихме на дивана, поставен малко встрани. Напълни чашите и ми подаде едната. Пръстите му забележимо бяха посивели, а и самият той изглеждаше стар.